04 май 2016

Ошо Дзен - XX - Отвъд илюзията

Вселена: *дава информация*
Аз: Да бе!
Вселена: Да!
Аз: Не може да бъде!
Вселена: Все някъде може, случило се е тук!
Аз: *мисли си, че си въобразява*

Вселена: *тлъсти знаци*
Аз: *мисли си, че си въобразява за знаците*
Вселена: *още по-тлъсти знаци*
Аз: *действа спрямо информацията, резултатът е облекчение и огромно задоволство*

Вселена: *любвеобвилни знаци от различни размери, съобразени с дълбочината на последващите ми съмнения*


Ежедневно получаваме съобщения от Вселената. Друг е въпросът колко от нас се вслушват в тях. Независимо дали е усещането ви, че ако отидете до по-далечния магазин, където ходите по принцип по-рядко, вместо на по-близкия, защото знаете, че онова, което търсите няма да намерите на обичайното място или е зрънце чисто просветление, толкова трансформиращо, че преобръща изцяло житейската ви философия, истината е, че винаги сме заобиколени от този огромен информационен поток.

Ошо Дзен - 10 огън - Излизане от ограниченията на съзнанието

"Обърни внимание" - каза Вселената - "попаднала си в състояние на вибрационен вакуум. Но това вече няколко пъти ти го казах! Ох, колко трябва да повтарям!"

Знам, Вселено. И днес, и вчера, а може би и онзи ден, съзнателно избрах да се държа като глупаче, да отпусна тялото си ... и когато животът наби спирачки ... да попадна в инерцията на старите си навици. Та, ето скъпи читатели, за това ме виждате на илюстрацията, навряна в малката кутийка на остарелите ми представи, която в доброто старо време удобно ме събираше, но сега, като съм натрупала опит и съм се поразширила, нещо ми утеснява. Знам изхода. Отново ще премина пътя и ще се върна в онова приятно състояние на задоволство, на място, където астралните ми телеса могат свободно да се реят, необезпокоявани от стените на никоя кутийка. Ето го моето know-how за този процес на излизане и всеки, който чувства че ....

03 март 2016

Ошо Дзен - 4 вода - Защо винаги всичко е наред?

Парадоксално е, наистина е парадоксално и вероятно няма да ми повярвате като ви го кажа, но аз наистина вярвам, поне откакто се помня, че всичко е наред. Дори и когато викам, зачервена от яд, сякаш поглеждам себе си отстрани и тази моя част отново се обажда с гръмкия си глас и казва "Всичко е наред". Тази моя същност е напълно неосъждаща - за нея винаги всичко е наред. Всичко би било толкова чудесно, колкото е в момента, независимо дали ще се събудя на извънземен кораб, на който правят експерименти с мен, или в далечното бъдеще, когато идеи, които смятаме за утопични са се реализирали, или в свят, в който всички са наркомани, освен мен. 
Два пъти през живота ми почти не се удавих - и помня,че дори и в тези повратни моменти според тази моя част отново ... всичко си беше наред. Потъвам? Оооо, погледни този прекрасен морски свят и как шумовете около теб заглъхват. Да, малко е некомфортно, че нямам въздух и издишам балончета, тялото ми се бори, но очите ми са отворени (въпреки, че солената вода им люти) и гледат любопитно фигурите, които се получават при срещата между водата и светлината. Не, не искам да умра, това не е някаква форма на облекчение. За мен просто няма абсолютно никакво значение. Трябва да изплувам, така би било по-добре за околните. Хаотичните ми движения спират и въпреки адреналина,стават все по-целесъобразни. Когато ме извадиха на повърхността и си поех въздух, просто се зарадвах, че мога да го направя. Прекъсване. Вече не съм в единство със всичко, както се чувствах, когато бях във водата. Отново Слънцето гали лицето ми и около мен е семейството ми. Продължавам живота си във физическо тяло? И това перфектно ме устройва.
Може и да прозвучи нескромно, но мисля,че повечето хора имат какво да научат от мен менно по отношение на това виждане: Че всичко е наред. Винаги! Каквото и да се случва! Считам,че всеки, особено онези, които претендират, че се занимават с духовност, би трябвало  да усетят това, за да изградят адекватна преценка за всичко, което ги заобикаля. Вероятно се питате "Как така, и ама защо". Защо ли? Защото ако ви се случва, е напълно естествено. Фактът, че може да се случи дадено събитие на вас или на всеки друг около вас е резултат от законите, върху които функционира тази Вселена. Противоестествени неща не могат да ви се случат. Затова винаги като усетя страхът да пъпли по тялото ми и да провокира г-ца "Всичкоенаред" се чувствам най-свързана със Вселената, защото целият този процес ми напомня, че я приемам в цялата й естественост. Често околните, които са ме виждали на живо, особено в кризисни ситуации ме определят като хладнокръвен, спокоен човек. Чувала съм, че съм "дзен", обирала съм учудени погледи и не малко въпроси от рода на "Как може да си толкова хладнокръвна" и "Не ми ли е притеснено". Малко се съмнявам в подобни дефиниции и не бих казала, че нося тези качества. За да си хладнокръвен, ти трябва да осъзнаваш опасността и въпреки всичко да действаш смело,решително, правилно в дадена ситуация. Аз не вярвам в опасностите. Почти всяко място, на което стъпя, чувствам като мой дом (с изключение на много малко места с изключително лоша енергетика) и знам, че винаги нося багажа със себе си, дори и единственото, което имам да са дрехите на гърба ми. 
От малка научих следното - ако нещо може да ти се вземе, отнеме, да си тръгне или да се измени против волята ти, то не ти принадлежи. Никога не ти е принадлежало. Било ти е подарък. Всичко, което не може да ти се вземе, отнеме, да си тръгне от теб или да се измени против волята си - то винаги е в теб и докато го носиш, усещаш, слушаш така или иначе можеш да изработиш всичко преходно с двете си ръце, а кой знае - може и Вселената да ти поднесе подарък. 
Ето защо всичко е наред - защото по своята същност всичко е поправимо, ако имаш смелостта и желанието да започнеш да го градиш отначало, ако трябва и хиляда пъти.   

28 февруари 2016

Ошо Дзен - 0 - Ново начало

Да видя гърба ти не винаги е нещо лошо. Наистина, виждам как се отдалечаваш и ставаш една малка, сива точица в далечината. Между мен и теб - стъпките ти, оставени в свежата трева. Не знам дали някога отново ще се срещнем и не знам дали би било нужно да го правим. Знам само, че те обичам, защото единственото, което искам за теб е да растеш по пътя, който сам си избрал. Дали си близо или далеч, няма значение, чувството остава да топли сърцето ми.
Вдъхновяваш ме, но не за това да последвам оставените дири. Обхваща ме онова експанзионистично чувство, човешкото ми любопитство е събудено. Навеждам се да огледам цветята до оградата, за никъде не бързам, защото няма как да знам къде да отивам. Важно е пътуването, а не дестинацията, която достигам. Понякога се чудя какво е там, напред и защо не избързах за да стигна така, както бързат другите. А ти, вечно бързащ човеко, по щастлив ли си днес от вчера?
Чака ме ново начало, време е да сменя посоката... и сякаш цялата Вселена си пое дъх през хладният, планински ден чрез мен. Не усещам свежестта само в дробовете си, а и в душата си.

27 февруари 2016

Ошо Дзен - XII - За важността на гледната точка

Преродих се. По-мека, по-грижовна, способна да излекувам раните си. Нищо не се е променило навън, всичко е същото, времето за мен е почти спряло, но обстоятелствата нямат особено голямо значение, тъй като ги виждам през очите на нов човек. Имам възможността да изучавам, да усещам и това е достатъчно, за да знам, че СЪМ. Умът ми най-накрая се съгласи, че и това е начин всеки ден да ставаш по-добър от това, което си бил вчера.
Това е следствието на едно простичко удоволствие, което всеки ден стои пред нас и ние преминаваме покрай него, търсейки редица други сложни неща, които да ни накрат да изпитаме радостта от живота, а именно, възможността да погледнем през различна гледна точка. Сещам се за всички онези мечти, с които искаме да утолим глада на душата ни, които по някаква причина към момента не могат да се сбъднат или би отнело време,докато се реализират. Трябва да отида на почивка, за да се отделя от рутината и да правя нещо различно (но винаги ходя на разходка в парка, който е на две крачки в ляво от нас, а не този на 20, за когото трябва да завия надясно) . Трябват ми пари, за да отида на екскурзия и да се потопя и да опозная някоя нова култура (а прочете ли нещо за нея, опита ли се да си я представиш и да си доставиш удоволствието да видиш с очите си до колко представата ти има общо с реалността, когато наистина отидеш, защо искаш да е точно днес?).

26 февруари 2016

Как да получим повече информация от Таро гледането си чрез елементите?



Както мнозина от вас знаят, аз не съм любител на големите подредби, тъй като смятам, че дори и от няколко карти можем да извадим много важна информация, точно отнасяща се към въпроса, без ненужни отклонения.
Методът, който днес ще ви представя и който може да даде една интересна гледна точка спрямо гледанията ви с по-малко карти (а и с повече всъщност), се нарича  метод на триадите.  Този начин на разглеждане на участващите в подредбата карти е от изключителна важност при приложението на "Отварянето на Ключа" - една от най-големите, ако не и най-голямата, подредба с Таро, която се състои от общо пет операции, които биха могли да бъдат самостоятелни подредби.  

12 януари 2016

Астрологични съответствия в Таро


Между астрологията и картите Таро могат да се намерят много общи белези, но така и да се констатират някои съществени различия. И двете представляват системи за опознаване на себе си и предсказване на бъдещето. Макар да има редица спекулативни теории по отношение на възникването на гадането с карти, които са обвързвани с посочването на различни датировки за възникването му, астрологията  е по-древната от двете системи. Тя се базира на емпиричен опит на наблюдаване на обектите в Слънчевата система, както и неподвижните звезди и влиянието им върху монданните процеси, климата, природата на човека и др. Таро, и гледането на карти като цяло, се базира преди всичко на интуитивните умения на гледащия - макар картите да имат определени значения, които по дефиниция им принадлежат, различни хора виждат различни нюанси от тях и могат да интерпретират една карта по различен начин и въпреки всичко, отново да проведат успешно гадание.