01 май 2010

Зевс


РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕВС: Кронос не бил сигурен, че властта ще остане в негови ръце. Той се страхувал, че някой ден децата му ще се опълчат срещу него така, както той преди време се бил опълчил срещу баща си. Страхувал се от децата си. Затова заповядал на жена си Рея да му донася децата, които се раждат и безмилостно ги поглъщал. Рея изпадала в ужас като виждала съдбата на децата си. Вече пет бил погълнал Кронос: Деметра, Хестия, Хера, Хадес, и Посейдон. Рея не искала да загуби поредното си дете. По съвета на родителите си Уран и Гея тя се оттеглила на остров Крит и там в дълбока пещера родила последния си син – Зевс. В тая пещера Рея укрила сина си от жестокия му баща,а немъ дала да погълне повит в пелени продълговат камък вместо детето. Кронос не подозирал, че е така жестоко измамен от жена си. А през това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея треперели над малкия Зевс, те го отгледали с мляко от божествената коза Амалтея. Пчели носели мед на малкия бог от склоновете на високата планина Дикта. А пред входа на пещерата малки курети удряли щитовете и мечовете си, когато малкият Зевс заплачел, та да не го чуе баща му Кронос и да не постигне Зевса участта на братята и сестрите си.

ЗЕВС СВАЛЯ КРОНОС. БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ ОЛИМПИЙЦИ С ТИТАНИТЕ. Порасъл и възмъжал прекрасен и могъщ бог Зевс. На един небесен пир Зевс тайно сипал в нектара на Кронос вълшебно биле, от което титанът повърнал и от огромната му паст на бял свят се появили отново петте погълнати деца. Заедно със Зевс те поели жестока космическа борба за власт над света. Кронос призовал всички стари божества – титани да унищожат непокорните му деца и понеже били безсмъртни – да ги хвърлят в Тартара и там да се мъчат за вечни времена. Ужасна и упорита била тази борба. Децата на Кронос се укрепили на високия Олимп. На тяхна страна застанали и някои от титаните – титанът Океан и дъщеря му Стикс с децата си Усърдие, Мощ и Победа. Борбата била опасна за новите богове. Могъщи и страшни били техните врагове титаните. По съвета на Гея – Земята, Зевс освободил циклопите от недрата на земята и те се притекли на помощ на младите богове. Те направили гръмотевиците на Зевс, съдали копието на Хадес и тризъбеца на Посейдон. Но титаните не се давали лесно и хвърляли цели планини по противниците си. Борбата продължавала вече десет години, но силите били равностойни и победата не клоняла на нито една от двете страни. Накрая Зевс решил да освободи от недрата на земята сторъките великани Хекатонохейрите; помолил ги за помощ. Страшни, грамадни като планини излезли те от земните недра и се хвърлили в боя. Стотици скали летели към титаните, когато те се приближавали до Олимп. Застенала земята, грохот изпълнил въздуха,всичко наоколо се тресяло. Даже Тартар потръпвал в тази борба. Зевс хвърлял една подир друга огнените си мълнии и оглушително боботещи гръмове. Огън обхванал цялата земя, моретата закипели, гъст. Смрадлив пушек забулил всичко. Накрая могъщите титани отстъплили. Тяхната огромна сила била сломена, те били победени. Олимпийците ги оковали и ги хвърлили в мрачния Тартар – така, както преди десет години Кронос поръчал на титаните да оковат олимпийците. Пред яките, медни врати на Тартара застанали хектанохейрите, за да пазят да не би пак да се изтръгнат от Тартара титаните. Това било края на властта на титаните над света.
БОРБАТА НА БОГОВЕТЕ С ГИГАНТИТЕ: Начина, по който постъпил Зевс с титаните много разгневил Гея - тя очаквала далеч по-либерално решение на проблема. Затова решила да накаже младите богове и се съюзила с Уран.Двамата създали още по страховити същества - гигантите. Те били огромни по размер и с невиждана мощ. Страшния им вид плашел - от главата и брадата им се спускали дълги коси,а на краката си имали змийски люспи. Били предвождани от Порфирион и Алкионей. Съществъвало предсказание, че боговете нямало да убият гигантите преди в борбата да се намеси смъртен. Само една билка можела да предпази гигантите от унищожението им. Гея тръгнала да я търси, но Зевс забранил на Хелиос - Слънцето, Селена - Луната и на Еос - Зората на светят по небето и настъпил пълен мрак. Зевс сам намерил билката и я откъснал. После той призовал Херакъл на помощ и заедно с четвъртото поколение богове - цинове и дъщери на Зевс, се стигнало до победа. Порфирион бил пронизан със стрела от лъка на Херакъл и поразен от мълнията на Зевс. Славният земен герой убил гиганта Алкионей, който черпел силите си от земята - Гея. Той бил вдигнат във въздуха и едва тогава сразен от Херакъл. Атина запокитила по бягащите гиганти целия остров Сицилия. Посейдон също хвърлял канари и планини. Аполон надвил Ефиалт, младият Дионис - Еврит.
БОРБА НА ЗЕВС С ТИФОН: Борбата на Зевс за абсолютна власт над света не завършила с това. Гея – Земята страшно се разгневила на олимпиеца Зевс, за това, че той така жестоко постъпил с децата й – гигантите и победените титани. Тя направила нов опит да отмъсти на неблагодарните млади богове. Встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой той разтърсил въздуха. Лай на кучета, човешки гласове, мучене на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Той превъзхождал всички същества по големина и сила. Бил с огромно туловище на човек, така че стърчал и над най-високите планини, а главата му докосвала звездите. Едната му ръка стигала до залез слънце, а другата – до изгрев. От дланите му излизали сто змийски глави. Вместо крака той имал огромни пипала,които се извивали със свистене чак до самата му глава. Тялото на Тифон било покрито с пера, а от главата му и лицето му се развявали мръсни кичури косми. Очите му просвятквали огнено. Никой не бил в състояние да устои на изпепеляващия му поглед. Когато той се появил на белия свят и изревал страшно – като повелителя на света, от гласа му потреперило морето, а високия Олимп се разтресъл под нозете на боговете. Буйни пламъци се виели около Тифон, земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Дори мрачният Хадес треперел от страх, а титаните не смеели дори да помръднат. Само Зевс Гръмовержец не се изплашил и смело се нахвърлил върху страшното чудовище. Започнал се страшен бой. Тифон хвърлял по бога цели планини, които с лекота откъсвал от земната твърд. Заблестели отново светкавици в ръцете на Зевс, разтрещели се гръмотевици. Земята и небето се разтърсили из основи. В ярки пламъци лумнала пак земята, както по времето на борбата с титаните. Със стотици сипел огнените си стрели и светкавици Зевс, като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните, буреносни облаци. Така се гонели те по земята в смъртен двубой и много сили и рани им струвала тази схватка. В битката Тифон прерязал сухожилията на Зевс, а след това го захвърлил на дъното на една пещера и оставил пред входа дракон, за да го пази. Но Хермес долетял от Олимп за да освободи Зевс и привързал раните му. Още по-разярен Зевс полетял с огнената си колесница и тръгнал да гони Тифон. Зевс превърнал в пепел и прах всичките глави на Тифон. Рухнал Тифон на земята; тялото му излъчвало толкова силна топлина, че наоколо всичко се топяло. Накрая великият гръмовержец го запокитил в Тартара, който го бил създал. Но и от там Тифон все още бил страшен за боговете и всичко живо. Предизвиквал бури и изригвания; От него се родила Ехидна – страшната полужена-полузмия, родили се страшното адско куче Цербер и двуглавото куче Орфо; лернейската хидра и Химера; често разтърсвал Тифон земята. И все пак това била последната битка на новите богове срещу старите. Светлината и реда победили хаоса и мрака. Идвали нови господари на вселената, настанал нов ред и нови времена.


Б. Богданов - Литература за 9.клас и Н.А. Кун - Старогръцки легенди и митове.

Няма коментари :

Публикуване на коментар