10 март 2015

Минали животи

 Много често хората интуитивно сякаш предусещат, макар и да не са вярващи или да не са си мислили по въпроса, наличието на минали животи - казваме на хора, с които тепърва се познаваме "с теб станахме толкова близки толкова бързо, сякаш се познаваме от преди" или като се заловим с нещо и то ни се отдава, пак си казваме, че сякаш сме се занимавали с това и преди. Тези усещания, както и много други, всъщност, които ще се опитам да обобщя в настоящата статия, имат значение, защото проявлението им може да говори за минали животи. Отдадеността на душата ви за нещо, смътният спомен за това как то е познато едва ли е напразен и е сигнал, който е добре да вземете предвид.
Защо вярвам в реинкарнацията - Това е един основен въпрос, с който трябва да се занимаем преди да пристъпим към разглеждане по същество на материята. Аз просто вярвам. Имам усещане, че е така, както и много други хора го имат. Нужно е да се отбележи, че идеята за реинкарнацията присъства в много култури и религии, като в част от тях, като християнството, е премахната с други користни цели. В будизма тя все още продължава да съществува. Като оставим настрани ясните спомени на някои хора за техните предишни животи, които са прякото доказателство за съществуване на реинкарнацията, тъй като те лесно могат да бъдат определени като научно необосновани, остава ни метода на наблюдението: Всичко в природата наподобява на нещо друго в природата. В крайна сметка, това, което е напълно доказано е, че всичко се намира в кръговрат. Еволюцията го диктува. Загуба на време и на ресурси за природата е елементите, от които нещо е възникнало да погинат завинаги - затова тя създава от тези елементи нещо ново и те продължават да съществуват. Няма причина, поради която духовният свят да не е подчинен на тази закономерност, тъй като видимата физическа матрица е израз и е подчинена на същите правила.

Философската причина за инкарнациите - Ако реално наистина имаме само един шанс да се представим добре в живота, тогава от къде идва това разбиране, че имаме право на втори шанс и вярата ни в този втори шанс? Къде остават прошката, милостинята на Вселенския ум и възможността да поправим грешките си? Спират да съществуват.
Освен това еволюцията на душата е свързана с някакво качествено подобряване на нейната опитност, а тази опитност не може да се събере в рамките на един човешки живот, трябват няколко.
Опитността на душата се събира от т.нар Висш Аз, който принадлежи на по-фините измерения. Висшият Аз може да има една инкарнация или няколко инкарнации едновременно в зависимост от нуждите си за събиране на опитност. Той е онова, към което всеки от нас изконно се стреми, онова с което искаме да се слеем, защото душата ни представлява част от него самия. Ние сме в непрестанен енергиен обмен с Висшият си Аз и той е готов да отговори на въпросите ни, тогава, когато имаме нужда от отговорите и получаването им е в синхрон с опитността, която трябва да съберем. Висшият Аз знае всичко, а ако не го знае - може да го научи ... на енциклопедично ниво, но на ниво преживявания ... вероятно знае доста, но определено не всичко. Именно защото не знае всичко и не го преживял, ние пребиваваме тук, за да се научим и да му предадем информацията.

Защо не помним миналите си животи, тогава? Това е един логичен въпрос, който възниква у всеки един от нас, когато започнем да се занимаваме с тази материя. Какво толкова, в крайна сметка крие от нас този проклет Висш Аз? Това е информация, която сте събрали с честен труд и имате право на достъп до нея, за да се справите по-добре от преди!
Това не е точно така поради ред причини. Първата е свързана с ограничението на физическата матрица, в която пребиваваме - и най-вече, ТЯЛОТО ни. Първо, физическият свят трепти на по-ниска честота, отколкото по-фините измерения и това означава, че той няма тази информационна побираемост, която имат те - можеш да наливаш вода във вазата, но в един момент водата ще започне да прелива извън нея. Второ, тялото ни не е съвършена система, макар да е много добра. То може да издържи на определени количества стрес, болка, силни положителни емоции като радост и любов, но след като е преминало този здравословен предел, то заболява. Представете си за момент човекът, който най-много обичате на света - това чувство, което ви изпълва - едновременно невероятна радост, но и болка, сякаш ще се пръснете от тях. А ако сте обичали така още 100 пъти? Може ли тялото ви да издържи на това това изживяване и до колко дълго ще бъде това? Освен това, за да бъдем максимално обективни е редно да споменем, че един човек, който е преживял случка, от която едвам е излязъл жив, никога не е същия, защото силното преживяване го е трансформирало. Представете си сега стреса, мъката, болката и всички останали чувства, които съпровождат спомена за това как сте умирали НАИСТИНА последните 100 пъти.
Освен това, споменът не е градивен и от гледна точка на събиране на опита. Ние пребиваваме във физическата матрица като емоционални, раними същества и това е идеята на пребиваването ни и именно чрез тези свои характеристики ние успяваме да се приспособим, мотивираме да научим нещо ново, да се справим по-добре. Склонни сме към сантименти - идеализиране на миналото, живеене в бъдещето ДОРИ в рамките на този живот. Какво ще стане, ако имаме информация за всички? Това засилва сантиментите ни и спира движението ни напред. Задачата на всяка инкарнация е различна, дори и урокът да не е научен от първия път, следващата инкарнация отново е различна от първата. Поради тази причина не можем да се оповаваме, в общия случай, на ТВЪРДЕ стария си опит. Той се е отнасял за друга задача, а не за тази, която имаме сега.
Това са все несъвършенства на ума ни и на егото ни, а не на душата ни. Душата помни всичко и се води от предишния си опит макар в повечето случаи да не осъзнаваме протичането на този процес. 

Какво представлява този процес - Душата подсказва, оперира чрез внушения. Те изплуват някак от подсъзнанието ни, макар ние съзнателно никога да не сме оперирали с тях, нито те да са ни втълпени от околната среда. Отивате на екскурзия до далечна дестинация, обявата за която случайно сте намерили в Интернет. Никой не ви е препоръчвал това място и въпреки всичко, то влиза в главата ви и вие години наред може да си мечтаете да го посетите. Събирате нужните пари и отивате и когато кракът ви стъпва на тази непозната земя, макар да сте там за първи път - БАМММ, чувствате се толкова уютно, комфортно, познато и сигурно, колкото в дома си, а понякога дори и повече. Обхваща ви чувство на носталгия, макар за първи път да сте на това място и макар да знаете, че ваканцията ви там тепърва започва.
Идентифицирате се повече с характерните черти и морални виждания на култура, която може да е много далечна от вас и вие никога да не сте имали в този живот съприкосновение с нея. Чувствате не просто интерес към някаква нация или цивилизация, не просто имате желанието да научите повече за нея, а все едно пъпа ви е хвърлен там, нищо че тя може да не съществува вече 2000 години.
Проявявате силна страст и интерес към хобита, занимания, дейности, които по никакъв начин не са ви били внушени от семейството или околната среда, в която живеете.
В сънищата ви присъстват някакви общи интериорни, етнически или екстериорни елементи, които говорят, че сякаш те се случват на едно и също място. Възможно е да имате сънища за няколко от инкарнациите си, но за да може да отчетете това като възможен белег, чрез който душата ви подсказва кои сте били и къде сте живели, трябва да имате поне няколко съня, по възможност отдалечени като периоди във времето. Също е добре да знаете, че ако вечерта сте гледали вълнуващ филм за самураи и същата вечер сънувате ... самураи ... това не е доказателство, че сте били такива.

А защо тогава понякога имаме спомени за това кои сме били? Смятам, че всеки човек, поне няколко пъти в живота си, ако е достатъчно осъзнат, ще бъде обект на изключение от правилото, че спомените достигат до нас чрез внушения и усещания, а не чрез конкретна фактологическа обстановка.
Първото, което трябва да е налице е нуждата да си спомните въпросната опитност. Да, в повечето случаи твърде многото информация може да ви навреди и да ви отклони от пътя, но понякога спомена за някои конкретни фрагменти може да предотврати допускането на грешка, която е била направена и в миналото. Някои житейски решения, които ви изглеждат тривиални, могат да придобият доста по-голяма тежест като разберете духовния избор, който стои зад всяко едно от тях. Примерите могат да продължат безкрай, но според мен нуждата сама по себе си от този спомен, освен ако не сте се провалили няколко пъти и на Висшия Аз вече му е писнало, няма да го подтикне да ви накара да си спомните.
Нужно е да умеете да живеете в настоящето и да сте приели животът си като такъв, какъвто е. Нужно е да сте постигнали примирие с някои неща, които не може да промените, и не на последно място, нужно е да имате добра връзка със самия Висш Аз. Трябва обективно да може да погледнете към миналото с достатъчната осъзнатост, че това сте вие преди, но и достатъчна убеденост, че не е нужно да сте това и сега. Нужно е миналото да не афлектира негативно на настоящата инкарнация. Преди може да сте били феодал или приближен на някой цар, а сега да сте обикновен работник на минимална работна заплата. Това не означава, че носа ви трябва да опре някой облак в небето, нито означава, че в текущата инкарнация сте постигнали по-малко от предишната. Може да си спомните, че сте имали таланти и сте били добри в нещо, в което сега искате да бъдете, но не сте - и това не трябва да ви разстройва - текущата ви инкарнация е освободена от вече наученото, то просто повече не е потребно и за това го няма.

Независимо от разликите, които може да съществуват между задачите, които Висшият Аз ви е поставил за пребиваването ви на Земята, епохата, талантите, които са ви били дадени по природа, различната натална карта, ако имате, макар и откъслечни спомени от поне няколко от инкарнациите си, ще откриете една много проста истина: Като съпровод към всяка инкарнация се проявява все един и същ мотив. Обстоятелствата, макар различни, могат да поставят едни и същи ценностни дилеми. Може да трябва да се справяте във всяка инкарнация с липсата на нещо съществено или, едно и също камъче все може да преобръща каручката ви. Ако се вгледате в себе си в някоя друга инкарнация, ще откриете че сте все същия човек и вероятно бихте постъпили по подобен начин в ситуация, в която някое друго ваше Аз е било поставено. Най-малкото, имате дълбоко разбиране за мотивите, мислите и действията му, дълбоко в себе си - същото, което имате и за своите, защото тук вече няма "ти" и "аз" - всичко е Аз.
Разбирането за този проблем, тази непълнота в познанията на Висшият Аз ви дава възможност да решите частично, или поне да разберете най-дълбоките си личностни проблеми, които може би ви спъват в пътя напред, може би носят някакво необяснимо (преди споменът) огорчение. Това е познание, което не може да намерите нито в астрологичната карта, нито в някое друго духовно учение, защото единствения който може да получи тази информация сте вие самия.


Няма коментари :

Публикуване на коментар