17 март 2015

Псевдо духовност

Наред с изключително положителните влияния на Юпитер в Лъв, които наблюдавам около себе си - по-експедитивни хора, по-уверени в себе си, трудно е да не забележа и забележителния прираст на хора, които прикриват дълбоките си комплекси под сложни думи, с които ужким "гарантират" за своето дълбоко духовно разбиране на живота. Така е, големият бенефик щедро сипе подаръците си над всички нас, сякаш се е наговорил с тронованият Нептун в Риби да ни накара да повярваме в съществуването на най-съкровените ни желания, макар това да за някои да означава живот в някаква паралелна, абсурдна реалност. Плахо повярвалите в своите илюзии вече смело ги прокламират, а фанатиците са станали още по-фанатични. За да се предпазите от общуване с тях и да си спестите времето и негативната емоция, реших да обобщя наблюдението ми за характерните черти на такъв тип хора.

1. Считат, че има много духовни пътища, но ... само техният е верен - В случая не говорим за разпенените фанатици с червени от гняв лица, които може да срещнете, но бързо ще се уплашите и ще избягате с крясъци в обратната посока, а говорим за един много по-фин метод на манипулация на съзнанието. Първоначално, те ще ви кажат, че ви приемат с всичките ви недостатъци, уважават ви като личност, особено много харесват различието на вижданията ви относно духовността, защото имало много пътища към Божественото.
Естествено, вие сте запленени от тази идея за Всевишна хармония, където не се налага да обяснявате защо считате нещо за вярно, а просто може да споделите без да има ненужни спорове. Когато вратичката на капанчето, в което сте попаднали хлопне и повече не може да избягате, те започват своите инквизиционни мъчения, най-често използвайки чувството ви за вина. Вина, че не отговаряте на хилядите им изисквания относно сбърканите им представи за това кое е духовно. Защо си правят труда, питате се вие? Ами защото ...

2. Липсва им заземяване и сигурност - Не много често, някакво тънко и пребито гласче се обажда в главата им - а именно това, което при повечето хора се чува силно -  здравия разум. Това, че въпреки неимоверните си усилия те не са успели да го убият до край, изключително много ги измъчва. Обезпокоява илюзиите им ... Как смее да ги кара да се съмняват в това, което вярват? (поставете ред сълзи и ред сополи тук).  Как да се чувстват ТЕ сигурни и обезпечени тогава, когато се съмняват у себе си? Това са куп въпроси, на които те не могат да отговорят. Именно поради това, въвличайки още повече хора в илюзията им, това създава у тях чувство на сигурност и обезпеченост. Заради това те, манипулативно или агресивно, но на всяка цена, трябва да са заобиколени от хора, които да им вярват. Е, мили мои, припознали се в това, всъщност отговорът на терзаещия ви въпрос е изключително лесен - а именно, че е нормално човек да живее в съмнение и да допуска, че е възможно да не е прав. Просто теоретично, така. Това ни крепи във връзка с реалната фактологическа обстановка, в която се намираме и ни позволява трезво и безпристрастно да оценим ситуацията.

3. Нещо отвън диктува начина, по който се чувстват - "Днес вали, не мога да напусна стаята си от депресираност", "Като се прибирах вечерта, облаците бяха скрили Малката Мечка и факта, че не я видях, ме накара да се чувствам толкова смачкана отвътре". Който ви казва подобни неща, не е свръхчувствителен, той СТРАДА от свръхчувствителността си. И под "страда" имам предвид наистина - болен е, не се справя с нея, не я менижира, не може да я управлява. В оптимален вариант добре развитата свръхчувствителност дава възможността на човека да се НАСЛАЖДАВА на взаимовръзката между всички неща, които вижда и да разбира значимостта им като напълно естествени процеси - дъжд, звезди, облаци, слънце - за онези, които са го осъзнали, всичко това носи наслада, защото произлиза от едно и също божествено начало

4. Не обичат и не приемат себе си - Заявяват го открито или небрежно го споменават в разговор. Смятат, че и вие не трябва да обичате и да приемате себе си. Грешно е.

5. Обширно ви обясняват на какви точно принципи трябва да живеете, но реално те самите не ги спазват - Това са т.нар "двойни стандарти". От вас те изискват много повече, отколкото от себе си. Вие трябва да се изживеете като техния спасител, който да положи необходимата грижа за тях (тъй като са прекалено безволеви да я положат сами за себе си), но не е нужно самите те да положат същата грижа за вас. Те стигат по-далеч - обясняват ви житейски и Вселенски прицнипи, които ужким обосновават тяхното поведение, но самите те не могат да спазят и първото, най-елементарно ниво на други Вселенски принципи, които именно обясняват защо на този свят не могат да се държат като малки, сополиви деца и да разчитат на духовни подаяния. 

6. Толкова преизпълнени са със Вселенска любов, че оставят антипатията и омразата им да диктува действията им - Нормално е да не харесваме нещо и не всеки може с лека ръка да възприеме всичко, което се случва на света. Не разбираме и не осъзнаваме на емоционално ниво причините, поради които хората се държат по определен начин, за една нощ. Но в едно съм сигурна - ако един човек наистина е тръгнал по правилния път, който трябва да извърви душата му, той няма да позволи  умишлено страданието му и неговите собствени проблеми да станат причина за страданието и проблемите на някой друг, а ще има достатъчна осъзнатост, че трябва да преработи агресията вътре в себе си, особено ако става въпрос за големи количества, които са се трупали за дълги периоди от време.

7. Те са анти-его настроени его-маниаци. Трябва да кажа, че от  всички прийоми на объркания, заблуден, "духовен" човек, този ми е може би любимия - пленява ме със своята парадоксалност и с иронията, която влага Вселената, когато го упражнява, за да може душата да научи нещо. Става въпрос за хората, които живеят според философия, в която егото е пречка да реализират духовния си потенциал. В същото време, те са изключително запленени от "напредъка си" и намират всевъзможни начини да ви го наврат в лицето - днес те са направили едно добро дело и е редно по този случай да оставят чертичка някъде, където всички могат да бъдат свидетели на това (Защо?). Като цяло, много обичат обясненията за това защо другите хора са его маниаци, но те не са (Защо?!). Обясняват как грешното поведение на другите не бива да е тема на разговор, но щом са повдигнали темата, реално те говорят за поведението на другите, чието поведение намират за грешно (ЗАЩО?!?!). Защо ли? Защото не сте с нищо по-различни от тези, които обвинявате. Твърде вероятно да се намирате и в по-кризисно състояние от тях, тъй като с отричането от нещо вие само се отричате от възможността си да го направлявате, но не може да го изтриете от себе си, така работи подсъзнанието. Сори.

Защо смятам общуването с подобен типаж хора за опасно? Първо, то е вредно за нищо неподозиращия човек, който общува с тях. Когато съотнесем темата към духовното, проблемът е още по-дълбок, тъй като все повече хора имат тенденцията да вярват на т.нар "духовни гурута". Всеки, който подозира, че "има нещо някъде там", въпреки че не се е занимавал много дълбоко, може да се довери на някой по-"напреднал", когато някаква криза в живота го удари и това много често се случва. Тогава хората търсят нещо, за което да се заловят - било то философско обяснение за страданието им, било то по-голяма близост до Бога, а защо не и астрологическа или Таро консултация, с която да им се каже как да прекратят страданието си или кога то ще свърши от само себе си. В такива моменти сме най-уязвими както към вредни, така и към позитивни влияния, защото с още по-голяма сила търсим надеждата, светлината в тунела, така че съвета ми е преди да поискате от някой мнение как да живеете живота си, да си дадете време добре да го "огледате" и да се замислите дали наистина ви харесва като човек, дали той може да е модел на поведение за вас? Това ли е, което искате от живота? Не разчитайте някой, който не е решил собствените си проблеми и не е намерил отговорите за себе си да реши вашите проблеми и да намери отговорите за вас.
От друга страна, вредно е и за "духовното гуру", защото то придобива все повече вяра в себе си след всеки съвет, който му е поискан. Реалистично погледнато, това само удължава агонията му, причинена от неведението, в което се намира. Бъдете смели, честни и преми хора, ако срещнете такива хора по пътя си и им кажете истината относно това, което наистина мислите за тях - ще ви коства, може би малко дискомфорт, вероятно пет или десет минути от времето ви, но не знаете дали именно тези пет или десет минути, които сте отделили, за да изкажете преценката си, няма да са тези, които да мотивират човека да излезе от илюзията си.  

Няма коментари :

Публикуване на коментар