15 септември 2015

Таро - радостта да водиш диалог с всичко

Постът днес няма да е посветен на някоя препоръка, подредба или съвет - така че ако търсите това, може да го затворите. Днес по-скоро ще стане въпрос за индивидуалната ми еволюция по отношение на начина, по който гледам на картите като магически и окултен инструмент.
Идвам от време, минал живот, а вероятно и сегашна, заложена наклонност, която вярва в стабилната опора и прагматичния смисъл във всичко. Поради това преди заниманията ми с езотерика и окултизъм, вярата ми в свободния избор беше изключително ограничена. Когато започнах да се занимавам, се считах за по-скоро привилегирована поради факта, че ще видя "записаното" докато никой друг не го вижда. 
Парадоксално, но Таро е това, което промени виждането ми по отношение на предопределеността на всичко. Когато започнеш да гледаш на карти, и най-често човек го прави с първоначалната нагласа именно да види какво се случва с него напред във времето, ако наблюдаваш внимателно виждаш следното - предопределеното и в кърпа вързано нещо
изведнъж се изнизва, изчезва и на негово място идва нова тенденция. "В кърпа вързаното" е онова, което си изпуснал, докато си чакал обещаното предопределено да дойде - вероятно падайки през покрива на къщата ти точно до теб. Давам си сметка, че явно съм прекарала много безсънни нощи в "рисуване" чрез карти на транзитите, през които съм преминавала. Жалко е, но ще си призная, че от гледната ми точка сега, преминавала съм през тях със затворено съзнание - преминавали са така, както преминават около вас колите с бясна скорост, докато вие сте концентирани нацупено да вървите пеша под дъжда и така и не ви идва на ум простото нещо - да помахате на някоя кола на стоп или да се качите на такси и да стигнете дестинацията, която искате да достигнетe.
 Когато осъзнаеш това, отново гледаш на акта на гаданието като привилегия, защото за разлика от другите, виждаш ценността на индивидуалното действие, можеш да прогнозираш всичко, което пожелаеш и да го коригираш преди да е станало твърде късно. На този етап, за разлика от други вървящи под дъжда, които не ме слушат, аз знам кога ще дойде кола в моята посока - дали ще е луксозна или ще е стара и с се замислям въз основа на това, което знам, дали си струва да пътувам с нея. Дали да не хвана по-хубавата, която отива в друга посока?? Искам да отида и на двете места - как да наредя приоритетите си, така че да науча максимално добре и приятно и двата си урока - т.е да достигна и до двете места? 
Знаете ли какви широки врати отваря предсказанието по отношение на този тип философия и въпроси? Няма как да разберете, ако не сте пробвали. Това е огромен потенциал. Когато един гадател или просто човек, който се замисля над тези неща, обърне съзнанието си към този тип съждение, той може да бъде две неща: Уплашен до смърт или Удивен на н-та степен. Защо? Защото Вселената е най-голямата магистрала и в нея съществуват всички потенциали за развитие и всички възможни следствия от всички възможни причини. Човек си дава сметка и наистина оценява колко много е постигнал в миналото ... но и колко много път му остава в бъдещето. В целия този лабиринт, който създава Закона за причината и следствието във Вселената, чрез Таро ти получаваш една малка картичка, а на нея е отбелязано къде се намираш по магистралата и какво интересно можеш да видиш ако а/ вземеш ляв завой б/вземеш десен завой в/продължиш напред г/върнеш се малко назад и завиеш на някъде другаде.
Човек НЕ Е създаден да бъде загубен. НЕ Е създаден да бъде в невидение, защото това е доброволен отказ от силата, която той притежава. Първо, ние сме дарени с индивидуално съзнание и сме избрали да се родим така, именно за да можем да видим и да се движим по магистралата на причинно-следствените връзки със съзнателно усещане в коя посока отиваме. В едно по-висше измерение, обаче, в което ние не съществуваме като индивидуално съзнание, или поне не под формата, която познаваме, разбираме че ние ... да ... отново ние ... не сме само пътниците, но ние сме и самия път и причина причинно-следствените връзки изобщо да съществуват. Да се откажеш да гледаш и опознаваш причината и следствието било то напред, или назад в живота си (макар това да са много условни понятия) е еквивалентно на това да се откажеш да проявяваш божествената си същност и да си творец във Вселената. Означава да се отделиш в една кутийка - къщата ти, апартаментът ти и да не си показваш носа от там. Означава да пътуваш, но в превозно средство със спуснати завеси, което никога за нищо на света не напускаш, за да видиш какво се намира около теб и пред теб.
Тази нишка на разсъждение разкрива божествения промисъл и зад най-тъпия и безотговорен въпрос, който може да се зададе на картите. Защо? Защото всеки въпрос е казус причина-следствие. Всеки въпрос, на който гадателя отговори му носи едно по-добро разбиране за начина, по който всъщност Вселената НА ПРАКТИКА работи. Не просто неразбираема теория. Стигнала съм до момент, при който като ми се опише ситуацията при някои въпроси, знам как ще се развият в бъдеще дори и без да гледам на карти - и не е защото съм врачка, на която й нашепват истината мъртвите, а просто защото колкото и да са сложни законите на Вселената, те са все ... закони, а аз като един добър юрист знам как хипотезата на нормата е свързана с диспозицията. 

Все още мисля, че е привилегия да имаш карти в дома си и да можеш да гледаш на тях на още по-силно основание, което не е свързано с вчера или утре, а с днес, тук, сега, а това е именно възможността да виждаш, усещаш и да водиш диалог с целия спектър ... НЕЩА, които съществуват във Вселената - възможността да виждаш радиовълните и ултравиолетовия спектър на събитията, които се случват в живота ти, защото в тези спектри се съдържа толкова информация, колкото и този, който виждаме с простите си очи. Искам просто да дръпна завесата и да видя Вселената в целия й блясък и цялост ... и мога да направя това в по-голяма степен, когато имам инструмент, който да ме насочи накъде да погледна. Кой стои зад подредбата на картите, в крайна сметка? Отново човекът, който гадае, но не просто душата и физическото тяло, което виждате на този човек, а всичкия потенциал, който е реализирал през вековете на инкарнирането си, натъпкан в несъзнанието му. Здравей, скъпа Сянко, днес имаш по-голяма възможност да се изразиш и да кажеш как се чувстваш спрямо всичко, което напоследък се случва. Здравей, Вътрешно Дете! Как проблемите ти в миналото се съотнасят в ситуацията сега? Нужно ли е да те питам само това или просто можем да си поговорим и да се насочим към някой приятен спомен? Минаваме и през "Здравей, Сатурн, какво за Бога, искаш от мен отново, проклетнико?" и продължаваме с диалозите с всичко, което съществува. В случая миналото и бъдещето изцяло губят значението си и тук и сега остават като единствената реалност, която съществува - преломен момент, когато с вдишването ти усещаш, че не дишаш само ти, а вдишваш и издишваш в ритъма на Вселената.
Има ли нещо вълшебно в цялата тази история, която ви разказвам? Не повече, отколкото има в  един момент, в който сте си вдигнали краката пред телевизора и гледате телевизия. Това е непрестанния диалог, в който се намираме всички с всичко, което ни заобикаля. Въпроса е какво ИЗБИРАМЕ да видим и до колко осъзнаваме богатството на избора си. Нужни ли са карти или друг гадателски инструмент, за да сте способни да направите избора, който правя аз - не, защото е въпрос на индивидуална воля как всеки решава да участва съзнателно в невидимия свят. В едно, обаче, съм убедена - човекът е изпълнил потенциала си на човешко същество тогава, когато поеме привилегията и отговорността си да опознава и сътворява Вселената, в която живее. 

Няма коментари :

Публикуване на коментар