23 септември 2015

Его срещу душа

В съзнанието на съвременния ню-ейджър, във всеки човек съществуват две други, малки човечета.  Красива девица с руси коси и бяла рокля, наречена душа и грозен, смръдлив, потен и ненужен трол, наречен Его.  Потният трол - виновен за всички лоши неща в живота ви - за това колко големи скръндзи сте, за това как огледахте онази мацка и пожелахте да я бройкате, вместо да се влюбите във вътрешните й качества. За войната, за глобалното затопляне, за това, че светът живее в разделение!  Животът на ню-ейджъра (а и не само) преминава в борба с потния трол и когато той бъде напълно ликвидиран и унищожен(?!)  във всеки един от нас, тогава имаме повод за радост, тъй като сме освободили света от Злото. Сега всичко наоколо ще бъде светлина! По света ще мирише на плодова дъвка и на цветя! Слепите ще прогледнат, сакатите ще проходят и всички друго, което се сещате! Земята ще стане Рай!
Сериозно поставям въпроса дали наистина е така. 


Не си мислете, че това виждане е революционно, характерно само за съвремието и едва ли не поставя основите на една нова ера на виждания. То, всъщност, е доста старо. Идеята центърът на развитието да е поставен към търсенето на Божественото, а не толкова към човешкото изживяване, е всъщност типична християнска идея, която чрез анти-его вижданията, характерни за някои ню-ейдж течения, намира нов живот. Християнството по своята същност е анти-его религия, насочена към любовта към Бог ... но омразата към плътта, сексуалността и материалния успех и самото съществуване на човека. "Бог те обича, но под условие - а то е следното - да бъдеш това, което е трябвало да бъдеш, а не това, което си - неперфектно, понякога злобно човече, заключено в някакво гадно физическо тяло" Звучи ви познато? Би трябвало. Ню-ейджърът не се оказва толкова "нов" по отношение на вижданията си, забравя, че човечеството вече е изживяло период, в който центровката е била към Божественото без изобщо да преминава през естественото човешко усещане - всички знаем как изглежда от културна и чисто човешка гледна точка тази епоха, в която всеки е можело да изгори на кладата дори и заради някоя бенчица, защото видите ли - може да е слуга на Дявола (или трола?!) и да развали този хубав, малък, задушевен свят, който средновековния християнин е изградил. 
Защо ли? Защото анти его философията е доста парадоксална. Тези хора ще ви се кълнат, че искат да видят света обединен, искат човек да постигне единството и потенциала си. В същото време това, което те изповядват, е разединение - разединение на себе си на две части - на Трол и на Девица, разединение на хората - на такива, в които доминира Девицата и на такива, в които доминира Трола. Те не са толкова безконфликтни за колкото се представят, защото самата им философия предпоставя наличието на конфликт. Тя достига до логически абсурд, защото предполага, че чрез противпоставянето на нещата, поставянето им на две полярности, в края на краищата ще обедини всичко. Сериозно ли? Приемане и обединение на всички, въпреки различията? Ще ги намерите на някое друго място, но не и на това, защото на тук моралните категории които са поставени са по-важни от това какъв всъщност сте. Вие ТРЯБВА да бъдете някакъв и не може да бъдете друг.
Това е философия против природата на нещата - Защото анти-его(истите) вярват предимно, че в края на краищата, разединението е ненужно и ние трябва да напъваме, напъваме, едва ли не насила, докато най-накрая се обединим напълно и станем напълно идентична маса. Основният аргумент е, че в по-фините измерения ние всъщност сме едно и действаме като едно, следователно и тук трябва да го правим. На това виждане противостои най-елементарния емпиричен опит на дете от 0-1 - годишна възраст, защото дори и то е забелязало следното - хората физически са отделни, дърветата - също, както и растенията и всичко останало. Така е на планетата Земя, какво да се прави. Позволете ми да не вярвам, че висшата ми същност случайно ме е изпуснала тук, докато си е търсела ключовете и трябва всячески бързо да намеря начин да се измъкна. Не, не, тук съм за да изпитам и да се науча. И то по правилата на триизмерния свят, а не по други. А кое е основното правило тук? Ти имаш граници и след тези граници седят другите хора.
Това определено не означава, че трябва да живееш сам за себе си - че не трябва да обичаш, да споделяш и да се грижиш за другите. Но определено означава, че ако искаш да им осигуриш тези неща трябва да си ги осигурил на себе си. Иначе не даваш нищо, не можеш, и да искаш - защото нямаш нищо, защото няма как да се научиш да отдаваш на хората нещо, което дори не можеш да дадеш на себе си. 


Анти-его = анти-човешко - И тук опираме до любовта към себе си. Анти-его е това, което кара хората да мразят себе си, да се опитват да низвергнат някаква заложена им част, да се опитат да я премахнат. Това е толкова красиво и конструктивно, колкото е "блестящата" идея, с която се събужда някой психично болен - да си отреже крак, ръка или някой друг орган. Егото, обаче не физически орган - то няма да се пльосне безполезно като нещо физически отрязано, защото от него зависи основния ни инстинкт да оцелеем. Единственото, което ще направим с анти-его философията е да натикаме в несъзнаваното си качествата, които смятаме за егоцентрични, което не значи, че ще спрем да ги проявяваме и да ги носим. Нещо повече - ще спрем да имаме контрол над тях и начина, по който утвърждаваме себе си вече няма да е толкова хармонизиран с начина, по който се изявяват другите. С много себеомраза и усилия бихте могли да постигнете пробив в Егото си и тогава да чувате много ясно какво ви говорят висшите знаци и планети, но тогава отново няма да сте "в единство" със света, защото ще се изкуствено отделени от хората и обществото в самостоятелна стая на някоя психиатрична клиника.
В края на краищата, това, което ни остава като човеци, живеещи в някакво средно измерение между нисшите и висшите, е да хванем "средния път", в който обгръщаме с любов всяка една част от самите нас - и онази, която иска отделеност и иска повече за себе си, и другата - която иска да е обединена със всичко и даде от себе си. Ако намерим хармония между двете, постигнали сме хармония в отношението взимане-даване. Ако всеки един от нас успее да направи това, ето тогава настина ще живеем в по-добър свят. Егото може да се стори грозно и първично за онези елементарни умове, които гледат във всичко на полярности, но в крайна сметка не е добре да забравяме, че именно тези първични инстинкти са нашите корени, чрез които издигаме стеблата си напред и нагоре към небето. 

Няма коментари :

Публикуване на коментар