03 март 2016

Ошо Дзен - 4 вода - Защо винаги всичко е наред?

Парадоксално е, наистина е парадоксално и вероятно няма да ми повярвате като ви го кажа, но аз наистина вярвам, поне откакто се помня, че всичко е наред. Дори и когато викам, зачервена от яд, сякаш поглеждам себе си отстрани и тази моя част отново се обажда с гръмкия си глас и казва "Всичко е наред". Тази моя същност е напълно неосъждаща - за нея винаги всичко е наред. Всичко би било толкова чудесно, колкото е в момента, независимо дали ще се събудя на извънземен кораб, на който правят експерименти с мен, или в далечното бъдеще, когато идеи, които смятаме за утопични са се реализирали, или в свят, в който всички са наркомани, освен мен. 
Два пъти през живота ми почти не се удавих - и помня,че дори и в тези повратни моменти според тази моя част отново ... всичко си беше наред. Потъвам? Оооо, погледни този прекрасен морски свят и как шумовете около теб заглъхват. Да, малко е некомфортно, че нямам въздух и издишам балончета, тялото ми се бори, но очите ми са отворени (въпреки, че солената вода им люти) и гледат любопитно фигурите, които се получават при срещата между водата и светлината. Не, не искам да умра, това не е някаква форма на облекчение. За мен просто няма абсолютно никакво значение. Трябва да изплувам, така би било по-добре за околните. Хаотичните ми движения спират и въпреки адреналина,стават все по-целесъобразни. Когато ме извадиха на повърхността и си поех въздух, просто се зарадвах, че мога да го направя. Прекъсване. Вече не съм в единство със всичко, както се чувствах, когато бях във водата. Отново Слънцето гали лицето ми и около мен е семейството ми. Продължавам живота си във физическо тяло? И това перфектно ме устройва.
Може и да прозвучи нескромно, но мисля,че повечето хора имат какво да научат от мен менно по отношение на това виждане: Че всичко е наред. Винаги! Каквото и да се случва! Считам,че всеки, особено онези, които претендират, че се занимават с духовност, би трябвало  да усетят това, за да изградят адекватна преценка за всичко, което ги заобикаля. Вероятно се питате "Как така, и ама защо". Защо ли? Защото ако ви се случва, е напълно естествено. Фактът, че може да се случи дадено събитие на вас или на всеки друг около вас е резултат от законите, върху които функционира тази Вселена. Противоестествени неща не могат да ви се случат. Затова винаги като усетя страхът да пъпли по тялото ми и да провокира г-ца "Всичкоенаред" се чувствам най-свързана със Вселената, защото целият този процес ми напомня, че я приемам в цялата й естественост. Често околните, които са ме виждали на живо, особено в кризисни ситуации ме определят като хладнокръвен, спокоен човек. Чувала съм, че съм "дзен", обирала съм учудени погледи и не малко въпроси от рода на "Как може да си толкова хладнокръвна" и "Не ми ли е притеснено". Малко се съмнявам в подобни дефиниции и не бих казала, че нося тези качества. За да си хладнокръвен, ти трябва да осъзнаваш опасността и въпреки всичко да действаш смело,решително, правилно в дадена ситуация. Аз не вярвам в опасностите. Почти всяко място, на което стъпя, чувствам като мой дом (с изключение на много малко места с изключително лоша енергетика) и знам, че винаги нося багажа със себе си, дори и единственото, което имам да са дрехите на гърба ми. 
От малка научих следното - ако нещо може да ти се вземе, отнеме, да си тръгне или да се измени против волята ти, то не ти принадлежи. Никога не ти е принадлежало. Било ти е подарък. Всичко, което не може да ти се вземе, отнеме, да си тръгне от теб или да се измени против волята си - то винаги е в теб и докато го носиш, усещаш, слушаш така или иначе можеш да изработиш всичко преходно с двете си ръце, а кой знае - може и Вселената да ти поднесе подарък. 
Ето защо всичко е наред - защото по своята същност всичко е поправимо, ако имаш смелостта и желанието да започнеш да го градиш отначало, ако трябва и хиляда пъти.