Сатурн - Господарят на Кармата

Проблематиката на Сатурн като планета не е нещо, от което който и да е било човек може да избяга. При транссатурновите планети е възможно да може да минете "между капките" и да живеете щастлив и спокоен живот без особено да се замисляте за тяхното съществуване. Нужно е само да имате достатъчно компактна рождена конфигурация в картата и да се се родили по подходящото време. Така за един средностатистически живот, от, да кажем 60 години, Уран би изминал 8 знака от зодиака, Нептун - около 4, Плутон между 2 и 4. Не е нужно тези знаци да са ключовите позиции за вашите карти. Естествено, в повечето случаи не става така и все някога някоя от трите висши октави ще поиска от вас нещо да бъде свършено. При Сатурн няма думи като "все някога" или "нещо". Той със сигурност ще е този, който ще инспектира хороскопа ви през целия ви съзнателен живот в някакъв аспект, защото за същите тези 60 посочени години, той ще обиколи цялото зодиакално колело. Два пъти. Така, че няма човек на тази планета, който да не познава усещането за сключен квадрат, съвпад, опозиция и тригон на Сатурн със някоя лична планета.

Сатурновата природа е сложна за разбиране, но по своята същност е изградена от множество прости правила, които трябва да бъдат спазвани, когато имате среща с него. При другите висши октави концепцията за точно опрделени правила, струва ми се, отсъства. Те предполагат духовно разбиране и понеже ние сме толкова различни във вътрешния си свят, няма как да бъдат изказани някакви правила, които винаги трябва да бъдат спазвани, когато работите с тях. Би било нарушение на вашата неприкосновеност като личност някой да ви налага какви да бъдете отвътре. 

При Сатурн не е така. За да разберем защо, ще погледнем мястото му в Слънчевата система и в астрологията. Сатурн е последната планета, която е била
видима за древните и бележи границата на "нашия" свят и този на "отвъдното", който Висшите октави изразяват. Следователно, той се проявява като подобие на „последна спирка” през погледна на древните – всичко свършва със Сатурн. В модела на съвременната астрология, заедно с Юпитер, той е в центъра, което му определя ролята на „контрольор” и посредник между висшите светове и нашия. Той не може да бъде заместен поради това си качество от която и да е било друга планета. Има още два много важни аспекта от Сатурновата природа, които трябва да се отбележат в началото на това изложение. Първо, Сатурн при всички случаи може да се разгледа като противоверс на принципа на всяка друга планета. Това е така, защото той има качеството да „свива” всичко, до което се доближи. Това често създава усещането у индивида, който понася Сатурнов аспект, че той губи голяма, завидна част от качествата на планетата, която Сатурн е докоснал. Да, обаче когато намалявате обема, който заема едно нещо, притискате го да стане по-малко, вие в същото време увеличавате плътността му. Така нещо много абстракно и раздуто, след като е получило конакт със Сатурн, се превръща в нещо много конкретно и устойчиво. Превръща се в материя. Следователно, Сатурн е най-лошият враг, но и най-добият приятел на всичко останало, зависи от коя страна ще го погледнете. Сатурн е управител на земният кардинален знак Козирог. Когато говорим за проблематика, засягаща материализацията и третото измерение, ние не можем да избегнем разговора за земята като елемент. Тя няма еквивалент и заместител сред другите елементи – писала съм го и преди – защото, за разлика от тях, тя не е флуидна. Следователно, ако ще търсите материализация на намеренията и идеите ви в трето измерение, вие трябва да разчитате на способите и планетите, които предлага земният триплецит. Другите два земни знака са Телец и Дева. Управителите им, Венера и Меркурий са двойни управители, представят и въздушните знаци. Следователно, не са толкова типично земни. Венера отговаря за любовта и ценностите – няма нещо особено материално в това, освен ако не разбираме „ценности” в тесен смисъл и не ги приемем за богатства. Меркурий отговаря за мисълта и комуникацията, той определено е далеч от злободневните, ежедневни материални грижи. Оказва се, че до известна степен Сатурн упражнява „монопол” над земният триплецит и е единствената планета, чиято основна работа и възможност е да материализира. Не очаквайте нещо особено да ви се случи в трето измерение, ако не сте се разбрали със Сатурн. А, ако трябва да бъда честна, това е един масов проблем. Личното ми мнение е, че този противоверс между духовно и материално, който е изкуствено насаден у хората като грешно ценностно разбиране, първоначално се е родил в главата на някого или на някои, които, като лисицата от известната басня, не могли да стигнат гроздето и накрая казали, че е кисело. Не ме разбирайте погрешно, духовното е изключително важно в моя живот, но аз не мога да си представя какви положителни черти и каква извисеност трябва да показва дисоциацията с материята. За толкова умни и велики ли се имат хората, които страдат от нея? Не си ли дават сметка, че те са в това измерение по волята на собствения си Висш Аз, който е казал, че както имат ментално и емоционално тяло, така ще имат и физическо. Много бързо всеки, който реши да се отдалечи от принципите на менталното и емоционалното тяло, ще бъде жестоко заклеймен в духовните среди, но много рядко виждам същото за физическото. Това странно ме обезпокоява. Значи един Вселенски принцип може да се отхвърля и нарушава, а друг – не? Ако някои от тези хора случайно четат това, определено им препоръчвам да си преосмислят ценностите, защото звучат смешно. Това лирическо отклонение определено няма да е в ущърб на статията, която съм се заела да пиша, защото това схващане именно за мен говори, че хората са се дезинтегрирали със Сатурн.

 Проблемът с „лошата” планета

Именно поради липсата на алтернативност и незаменимостта на Сатурн, съчетана с особеностите му, които често са „бърникане” по слабите места на човек, той безспорно е получил славата на най-големия малефик. Отворете който и да е било астрологически форум, или пък дори и астрологическа книга и ще видите как често позитиви изобщо не се посочват. Аз не съм съгласна с подобно становище. Ако ви предстоят аспекти на Сатурн с важни планети от наталната ви карта, трябва да знаете, че наистина си имате работа със строг и консервативен учител, с когото, дори и да осъществите добра връзка, ще си говорите на „Вие”. От друга страна, той персонифицира една неимоверна справедливост, че вие ще получите точно това, което сте заслужили. Да, защото материализацията, която ви се случва по време на Сатурнов транзит е готовият продукт от вашия вътрешен свят. Към нея не е добавено нищо от Сатурн – заслугата винаги си е лично ваша. Така, че не знам за каква планета-малефик може да става въпрос. Това, че повечето хора са садисти по отношение на себе си и се самоограничават заради обществени норми, без да влагат грам мисъл е една изключително тяхна заслуга, за която си струва да си берат плодовете. Освен това, ако на последния транзит, който сте имали с него, е бил челно сблъскване с неблагоприятни последици за вас, това означава, че някъде, назад във времето, на вас ви е било казано едно твърдо „да” за материализация на нещо ваше. Вие не сте поели адекватната отговорност за него и сами сте породили една доста объркана ситуация за себе си. Съжалявам, че като го казвам, звучи все едно никога не съм го изживяла и говоря наизуст, определено не е така. Проблемът е, че Сатурновото „да, ще ти материализирам това хубаво нещо, без да ти искам нещо в замяна”, се случва в детските ни години, когато все още не сме формирали съзнание и отговорност. При мен се е случило на 9-10, това е една сравнително горна граница за такова събитие и е тригон на транзитния Сатурн с Козирожкия ми стелиум, което го изважда като съзнателен и аз започвам да се идентифицирам с него. Няколко години след това, Сатурн влиза в Рак върху Слънцето и Меркурия ми. Поради факта, че за тези години началата Рак-Козирог не бяха примирени, битката на Раците на два фронта – от една страна с наталните ми планети в Козирог и от друга, със самия Сатурн,е обречена на провал. След една година агония, безславно и за много дълго време, потънаха в подсъзнанието.Когато най-накрая успях да ги извадя, бих казала, че пребиваването им там долу им се беше отразило особено добре.

Фанатизираната идея за уникалност и неповторимост

Да. Човешката природа е такава, че много често хората, дори и без да се замислят, се изжвияват като изключително уникални и неповторими. В тяхното съзнание няма втори друг човек на цялата планета, който може да има същите качества като тях, да страда от същите проблеми. Те изжвияват своите проблеми като най-трудните, а своите качества – като най-уникалните и най-добрите. Когато тази проекция е изместила фокуса в обратната част на създаденото отношение, хората отново се изжвияват като „най” – но вече са най-злите, най-непоправимите, най-ощетените и най-изстрадалите. До известна степен, свързвам тази идея с нежеланието на хората да приемат своята преходност, ранимост и заместимост, но в един по-общ план, сме точно такива. Чупм се лесно – един нож, един изстрел, едно бутване от кола и вече ни няма, дори и да искаме да останем. Раними сме и сме поставени в зависимост от другите, от която не можем да избягаме. Заместимостта … ако един ден ви няма, светът ще продължи да се върти все по същия начин и битието на повечето хора няма да бъде изобщо променено от вашето отъствие. Истината е, че когато си имате работа със Сатурн, вие сте едно анонимно лице за него. В такива аспекти вие няма да блеснете с авангардните си решения или дъгите, сълзливи поеми, които пишете всяка вечер. Те няма да ви спасят. Сатурн изисква да приемете, че вие във физическата матрица сте именно това – едно анонимно лице, което има някакъв нищожен принос в развитието на обществените процеси и живота.Наблягам на думата "нищожен" - вашият принос за планетата се равнява на това, което има един бактерия за причинението на инфекция. Той е просто бройка от една голяма армада, а именно броят е определящ тук, нищо повече.

Резултатност

В монданен план вашите душевни терзания нямат абсолютно никакво значение. Нека да бъдем честни. Точно така, както вашият работодател ще изисква да си свършите дневната работа, независимо от това дали сте тъжен или весел, така и Сатурн изисква от вас да направите същото с живота си. В такива моменти от живота, вие не гоните процеса, а крайният резултат. Има изисквания как процесът трябва да протече, за да имате адекватен краен резултат, но акцентът не пада върху него. Независимо дали вършите задълженията си с удоволствие или неудоволствие, вие се справяте еднакво добре с поставената ви задача от Сатурн, когато изпълнявате дълга си. Лично аз съм живяла доста стабилна част от живота си именно по този принцип и когато започнаха аспектите на Плутон към наталната ми карта и от мен се изискваше хем да свърша нещо, което не ми харесва, хем да ми е весело и да се науча да му се отдавам и харесвам, бях изключително шокирана, потресена и фрустрирана от това. А вие кое от двете бихте предпочели? Има три качества, които Сатурн познава – честност (към вас самите), трудолюбие (за вас самите) и смелост (за това, което предстои). Всико останало няма никакво значение.

Депресия и изолация:

Редно е тук да ви запитам, според вас колко пъти може да се депресира човек в живота си? 5? 10? Повече? Колко може да са дълготрайните депресии в живота на средностатистическия човек? 3? 4? Повече? Истината е, че депресията винаги е една. Първият път, когато е дошла, вие сте я потиснали, а не сте отработили онова, което е изпращала към вас като послание. През цялото време сте били депресирани, не сте спирали да бъдете, но това, което сте си причинили с потискането ви е накарало, без извинение, да гниете и да се пържите на подсъзнателно ниво. И нека направо да си го кажем – хората често го правят именно защото се считат за по-велики от определената от живота цикличност и се опитват да излязат извън нея. Те нямат уважение към необходимостта на тялото и духа да останат насаме със себе си, за да преоткрият и преосмислят живота си. Те тръгват фалшиво жизнерадостни на поход за търсене на фалшиви и преходни "ценности". Вие не може да излезете от правилата на живота. Каква е тази мода да се опитвате да го направите? Откъде ви хрумна, че може да предизвикате на двубой архетип, утвърждаван хилядолетия от човечеството, астрономически представен от планета, 95 пъти по-тежка от Земята, и да спечелите? Ако толкова държите на твърдоглавото си решение, добре, превърнете живота си в съществуване и се залъгвайте, че сте получили нещо или заслужавате нещо. Това не променя факта, че единственото, което ще получите, докато сте на тази планета, освен пещта, в която сте решили да печете сами себе си, е твърдия отказ на Сатурн да материализира намеренията ви. Може би все пак трябва да изживеете тази депресия и да видите къде е проблема? Истината е, че колкото и да претендираме за самостоятелност и да си мислим, че сме такива, много често реално сме дали на хората повече сила над нас, отколкото те трябва да имат. Те започват да формират мнението ни, а ние започваме да кривим думите и делата си, за да се нагодим към тях. Всичко това заради един инстинктивен страх, че ние ще останем сами и никога никой повече няма да се погрижи за нас. Всеки страх бележи края на даден сигурен предел, който ние напускаме и биваме алармирани от подсъзнанието си за това. Страхът е инструментът в ръцете на егото ви да ви манипулира, за да не го променяте, защото това е в природата на егото – да не иска да се промени. Нужно ли е да казвам, че вие трябва да прекрачите тези граници и да осъществите страховете си? Изживяването на този период, който може да е доста дълъг, поне 2 години, е вашето истинско, съзнателно откъсване от колективното. Чак след като вие го прежвиеете, тогава сте самостоятелен индивид. Иначе не сте – превръщата се в жалка сянка на това, което би трябвало да бъдете, а живота ви се превръща в една зле скалъпена проекцийка на семейната среда, в която се отраснали. Толкова с вашите претенции за велика слава, не я заслужавате. Вие сте копие, а не оригинал. По-вироглавите индивиди, които фанатично не желаят да разберат как стоят нещата, прехапват устни в паника като им се зададе подобен транзит.  Това е така, защото на тях им е коствало време и усилия да успеят да се самозаблудят и да си наврат главата в пясъка. А Сатурн идва отново, за да им го нашепне на ухо ...а може и да не е толкова галантен.


Самостоятелност

Разберете, че това е вашата малка еволюция. Не на приятелите, близките или познатите ви. Те не могат да решат проблемите и дилемите, които се поставят пред вас, когато си имате Работа със Сатурн. Колкото и да се опитвате да ги направите съпричастни към случващото се, винаги ще ги чувствате дистанцирани. Получава се така, защото самата планета ви тласка към нуждата от самовглъбение, която да ви позволи да се откъснете от ненужните окови, които ви налагат. Мислите си, че в този период може да сте изключително харесвани, обичани, почитани? Имам да кажа само едно:  

 













Съвестност и честност

Трудно може да минете успешно Сатурнов транзит без тях. Често бих могла да асоциирам Сатурн с това, което Юнг нарича Свръх-Азът. Това е вашият собствен съд, който определя постъките ви като добри или лоши. Нормално е още и предвид факта, че Сатурн е една от планетите, която се асоциира с правосъдието и правото изобщо, заедно с Юпитер. Вашият вътрешен съд е единственият, който трябва да слушате, но трябва да се научите да не преиначавате думите му във ваша полза. Ако допуснете някаква нечестност, която той счете за такава, не се заблуждавайте, че сте излъгали себе си и сте свършили ситуацията. Несъмено и непременно ще дойде време в което вие дори съзнателно може да не помните, или ако помните, ще си мислите колко отдавна е било, но тази ваша нечестност ще бъде материализирана срещу вас и ще бъде изкупена. Това, че сте набутали съвестта си в подсъзнанието, не значи, че тя магически е изчезнала, а напротив, дали сте й силата да ви прави мръсно. А колкото по-късно, толкова по-мръсно.

Смирение пред ограничението

Веднъж завинаги разберете, че Сатурновото ограничение е ограничение върху собствената ви глупост, а не върху фактическите обстоятелства около вашия живот. Вие сте си избрали един предначертан път и трябва да достигнете целите, които сте определили. Може и голям хедонист да сте на съзнателно ниво и да искате да се отдадете на удоволствията и разкоша, но това не значи че Висшият ви Аз е съгласен с подобна програма. Бъдете умни и интелигентни хора. Не блъскайте фрустрирано върху врати и стени, които така или иначе, няма да се отворят по този начин. Използвайте енергията си смислено, а не за да вдигате пара – Сатурн няма да помръдне, където е застанал, колкото и да му се пените. Вместо това, размислете и разберете къде грешите. Тогава ключът сам ще щракне и стената сама магически ще изчезне.

Търпение

Изобщо, забравете идеята за изречения по отношение на това какво заслужавате и какво трябва да имате. Изтрийте ги от речника си веднъж завинаги, а след това от съзнанието си, а след това и от подсъзнанието си. След като сте направили това, разбрахте ли колко смешни и жалки сте били до преди малко? Попринцип Сатурн не е агресивна планета, но съм забелязала, че при нейни транзити, когато хората дърпат дявола за опашката, образно да се каже и изискват нещо да се материализира, то най-накрая все пак го прави. Привидна победа за вас и гавра от страна на Сатурн. Не сте се научили, че нещата изискват време, за да се случат? Ще ви се дадат във времето, в което мислите, че е изгодно. Направени наполовина. И така целият ви живот, докато не отвикнете от този грозен навик. Ако ли не, ще ви трансформира в минималист или някакво малко човече, което е готово да коленичи пред всеки, за да получи жалки части и огризки спрямо това, което би могло да постигне. Искате си го цялото, след като вече сте го получили наполовина? Ооооо, колко сладко! Осъзнали сте се! Сега бъдете така добри да се наредите накрая на опашката и търпеливо изчакайте реда си, за да започнем отначало! За работохолиците и тези, които прикриват липсата си на търпение чрез свършване на тонове работа (с надеждата, че с това ще ускорят процеса), което е по-редкия случай, има един тип извратено преференциално обслужване, в което материализация изобщо няма да се случи. Колкото по-усърдно се трудите и бъхтите, толкова по-малко материализация ще дойде. Потете се колкото си искате, това е положението! Това е така, защото във всеки момент, в който вие правите едно успешно съзнателно усилие да промените модел, да работите над проблемите, които са пред вас, вие изменяте бъдещето си. Започва процеса на материализация! Ето, че са поставени тухла-две-три и построяването на вашата мечта върви много добре. Изведнъж вие правите друг ход, който отново изменя бъдещето ви. Започваме да строим вашата мечта наново. И така безброй много пъти! Така ще си умрете прекрасни и духовни хора с жалък, пълен с липси живот. Не е алтернатива. Оснвоното правило е, че материализацията отнема определено време и каквото и да правите вие, тя винаги ще отнема точно толкова време. Вие сте тези, които ще трябва да нагодят темпото си. Забравихте ли? Сатурн е прагматична планета, естествено, че няма да хаби усилията си напразно!

Ако спазите тези точки и принципи и пригодите тяхната абстрактност към конкретиката на случая във вашата натална карта, вие ще познаете удовлетворението от това да видите посаденото у вас вече израстнало като голямо, мощно дъбово дърво. Идеята на никоя планета не е да взема от вас нещо, което ви трябва, а напротив, да ви даде. Позволете да ви се даде правилното нещо!  Не можем да отречем влиянието на подаръцте на Сатурн и щастието, което могат да донесат - да станете истински, самостоятелни, преуспяващи индивиди, които да заблестят със своя собствена светлина.