Девет безотказни начина да провалите живота си
Отдавна исках да напиша няколко думи по тази тема, защото всеки един от нас в някакъв етап от живота си допуска грешки, за които после може да съжалява. Въпреки всичко, не мога да спра да се удивявам на хора, включително и някои по-възрастни от мен, които би трябвало да са събрали повече опит, а вместо това те стоят и гният на все същото място, на което са били преди години и нямат намерение да се променят. Не, не, те правят все същото нещо и очакват да получат различни резултати. Те са чували, че "за да очакваш нещо различно, трябва да направиш нещо различно", но сякаш не са вникнали в тази мисъл или пък старадат от някакъв възрастов елитаризъм и си мислят, че закостенелите им виждания, от които струи изхабеността им, са еквивалентни на улегнало, мъдро мислене, "защото така ставало с хората след време".
1. Предали сте се
Предали сте се напълно. Изпаднали сте в апатия. За вас нищо в живота няма значение. Изгубили сте борбения си дух и всеки може да прави с вас, каквото си поиска.
2. Мислите, че зависи от обстоятелствата, не от вас
Вие се изживявате като някоя супер гениална, безгрешна персона, която не вижда никакъв смисъл да се променя. Мислите си, че сте достойни за едно много по-великолепно съществуване от това, което имате. Просто обстоятелствата в живота ви са такива, че над вас стоят глупаци, на главата ви се качват глупаци. Дебели сте, защото метаболизма ви е бавен, а всички други имат бърз. Политиката в родината ви е такава, че пречи на професионалната ви реализация. Определено, ако бяхте родени в друга държава, щяхте да бъдете по-успешни. Ако имахте
друга материална база, други родители, щяхте наистина да покажете колко силен и можещ индивид сте. Вие сте много свестен човек, с вас е песен да се има връзка - и всичките ви връзки назад във времето са абсолютен провал винаги и напълно заради другият човек. И ако не намирате оправдание, сродно на всички тези "кладенчета", които са много богати на тях, вашият мозък измътва едно по-гениално, екзистенциално и общо извинение - Съдбата ни е предопределена. Затова, може би, ще отидете при някоя врачка, за да ви хвърли боба и да намерите успокоението си. Няма значение дали е шарлатанка - в крайна сметка тя може да ви каже две неща, всяко от които разсейва неизвестното, тъй като съдбата ви е предопределена, а тя е шарлатанка - хората ви завиждат, влагат негативната си енергия върху вас, а вие клетият индивид, без възможност да се защити от чуждите енергийни влияния, сте паднал в героична жертва! Вашият мизерен животец вероятно може да се възпее в следващото Свето Евангелие. Може пък и да ви каже, че реално просто сега периодът е лош, но вие сте много велик човек и ви чакат велики дела и някога, в далечното обзорно бъдеще ще имате точно това, което искате. Реално погледнато, врачките-шарлатанки са мили, защото след време може да решите да дойдете пак - но дори и да ви бяха казали в лицето, че ще жалки мекотели, които нищо няма да постигнат в живота - и това би било достатъчно успокоение за вас, защото елиминира елемента на неизвестност, който ви е като трън в очите.
Ако някой се опита да ви каже, че вината не е в околната среда, а в самите вас, той ще бъде жестоко поруган. Как смее той да твърди такова нещо? Знае ли колко много ви струва да си затънете сам в тази помия, на която живота ви прилича, вече достатъчно усилия сте отдал в тази посока и да положите усилието да излезете сам от лошото положение, е твърде голямо, за да се направи. А може би и товара на отговорността, която трябва да носите сами за себе си, става прекалено голям и не може да го понесете ....
3. Чакате - Вие изобщо не си давате сметка, че това, което представлява живота ви, е тук и сега. Изобщо не се замисляте, че ви остават вероятно толкова години, които бихте могли да изброите като числа за една минута. Не си давате сметка, че няма време да чакате това или онова нещо да се оправи от самосебе си след 1 или 2 години. Не казвам, че всичко трябва да става без чакане и от раз, но това, че чакате нещо в живота да ви се случи, не ви освобождава от, бих казала, задължението, да вършите нещо друго градивно в настоящият момент. Защото настоящият момент е онова, което сте чакали преди и настоящият момент със сигурност е подходящ да свършите нещо. Има го, обаче, и другият тип, бих казала, безпредметно чакане - чакате, например, някой да дойде да ви издърпа и да ви спаси животеца след като сами преди това сте затънали в простотия до шия. За справка, може да препрочетете точка 2.
4. Защото ви е страх
След като свършихме с мързеливите параграфи, е време да влезем в царството на емоционалните истерии и патологии. СТРАХ ВИ Е. Страх ви е да признаете на човека, когото обичате, че го обичате. Страх ви е да напуснете мизерното си работно място с мизерната си заплата и да поемете риска да намерите добра работа. Целият ви живот преминава в комфортното стоене в добре очертани граници, които вие не сте готови никога да разширите. Когато един човек не дава сам на себе си място да се развива, става такъв, каквато е базата му на развиване - малка база за развиване, реално вие сте малък човек. Тълкувайте си го както си искате!
5. Напук на някого
Това, което добре може да ви опише в моментите, в които сте готови да тръгнете да правите напук на някого, са онези грозни зелени емотикончета, които може да намерите навсякъде в Интернет, а дори и в Скайп. Губите времето си и ценният си емоционален ресурс да потъвате в емоции като омраза, ревност, ненужна сървенователност. За да покажете колко добри и велики сте в днешният ден, вместо да свършите нещо градивно за себе си, вие го изпускате, за да планирате отмъщението си над някого. Превръщате целият си живот в някаква сапунена опера, в която правите всичко възможно, за да му е гадно на някой човек. Ахххх, как спихвате, когато видите, че реално на него не му пука! Започвате даже да си въобразявате някакви неща - че реално, примерно, му е пукало. А не би трябвало изобщо да ви пука дали на някой, който някога ви е наранил, все още му пука за вас! Ако бяхте истински мъдри хора, които достатъчно много обичат себе си, нямаше да превръщате живота си в някаква евтина фасада и сцена за позьорщина за пред хора, за които се е доказало, че не си струват. Щяхте да грабнете мига и просто да бъдете щастлви - защото в живота винаги има нещо, което да ви направи щастливи.
6. Защото, ако направите дадено градивно нещо за живота си, ще боли
Превръщате целият си живот в една огромна, безмислена агония, която никога не намира своя очакван край. Тя не може да намери своя край, защото просто вие сте го стиснали със зъби и нокти и не го пускате. Гледа ви отстрани човек и си мисли - явно реално наистина се наслаждавате на това да агонизирате. Да! Наслаждавате се! Няма друго рационално, логично обяснение за това защо поддържате връзки - партньорства, приятелства или каквото и да е било, с хора, които не ви приемат като такива, каквито сте и искат да ви променят, с хора, които всекидневно ви унижават, които със всяка своя постъпка показват, че вие за тях не представлявате нищо друго, освен дрипав, мръсен парцал. В крайна сметка, потънали в малодушието си, скрити като мишки, вие получавате именно това, което сте заслужили - повече и по-дълготрайна болка, защото не сте пуснали това, което трябваше да пуснете преди време. Ако го бяхте направили и бяхте погледнали проблема в очите, вероятно вече щяхте да сте го изживели и да сте се излекували.
7. Защото това ви е изпитаната формула от 100 години насам и още 9 минали инкарнации
След като свършихме, неизчерпателно, с емоционалните истерии, е време да навлезем в дебрите на болните мозъци. Вие някак отказвате да забележите, че животът се променя. Времената се менят, вие самите би трябвало да се променяте и харесва ли ви или не, най-малкото, което става с вас е, че със всяка една минутка, остарявате. Вашите готови "решения" за всяка една ситуация в живота определено няма да действат до края му. Особено много боли за хора с такива "заготовки", когато дойде момент в живота, в който наистина не знаеш какво ще изскочи иззад ъгъла. Интересно ми е наистина отстрани да гледам гърчовете на хора, които по-скоро са заприличали на коне с капаци и колко пъти животът им показва по най-различни начини, че не могат да предскажат винаги това, което предстои напред, когато животът им показва, че променените обстоятелства вече не кореспондират с еднотипните решения, които са създали, подобно на общи договорни условия, те продължават скучно и безпредметно да се гърчат. До известна степен наистина се възхищавам на стоицизма и опорството над това да правиш безброй много пъти едно и също нещо и да очакваш резултата да е различен, но повярвайте, стената винаги е по-здрава, отколкото главата ви, и в края на краищата, ако не сте съобразителни, мобилни и променящи се, ще дойде момент, в който животът ще счупи главата ви - и тогава ще осъзнаете, че нещата вече не са такива, каквито са били едно време, но ще е твърде късно.
Предали сте се напълно. Изпаднали сте в апатия. За вас нищо в живота няма значение. Изгубили сте борбения си дух и всеки може да прави с вас, каквото си поиска.
2. Мислите, че зависи от обстоятелствата, не от вас
друга материална база, други родители, щяхте наистина да покажете колко силен и можещ индивид сте. Вие сте много свестен човек, с вас е песен да се има връзка - и всичките ви връзки назад във времето са абсолютен провал винаги и напълно заради другият човек. И ако не намирате оправдание, сродно на всички тези "кладенчета", които са много богати на тях, вашият мозък измътва едно по-гениално, екзистенциално и общо извинение - Съдбата ни е предопределена. Затова, може би, ще отидете при някоя врачка, за да ви хвърли боба и да намерите успокоението си. Няма значение дали е шарлатанка - в крайна сметка тя може да ви каже две неща, всяко от които разсейва неизвестното, тъй като съдбата ви е предопределена, а тя е шарлатанка - хората ви завиждат, влагат негативната си енергия върху вас, а вие клетият индивид, без възможност да се защити от чуждите енергийни влияния, сте паднал в героична жертва! Вашият мизерен животец вероятно може да се възпее в следващото Свето Евангелие. Може пък и да ви каже, че реално просто сега периодът е лош, но вие сте много велик човек и ви чакат велики дела и някога, в далечното обзорно бъдеще ще имате точно това, което искате. Реално погледнато, врачките-шарлатанки са мили, защото след време може да решите да дойдете пак - но дори и да ви бяха казали в лицето, че ще жалки мекотели, които нищо няма да постигнат в живота - и това би било достатъчно успокоение за вас, защото елиминира елемента на неизвестност, който ви е като трън в очите.
Ако някой се опита да ви каже, че вината не е в околната среда, а в самите вас, той ще бъде жестоко поруган. Как смее той да твърди такова нещо? Знае ли колко много ви струва да си затънете сам в тази помия, на която живота ви прилича, вече достатъчно усилия сте отдал в тази посока и да положите усилието да излезете сам от лошото положение, е твърде голямо, за да се направи. А може би и товара на отговорността, която трябва да носите сами за себе си, става прекалено голям и не може да го понесете ....
3. Чакате - Вие изобщо не си давате сметка, че това, което представлява живота ви, е тук и сега. Изобщо не се замисляте, че ви остават вероятно толкова години, които бихте могли да изброите като числа за една минута. Не си давате сметка, че няма време да чакате това или онова нещо да се оправи от самосебе си след 1 или 2 години. Не казвам, че всичко трябва да става без чакане и от раз, но това, че чакате нещо в живота да ви се случи, не ви освобождава от, бих казала, задължението, да вършите нещо друго градивно в настоящият момент. Защото настоящият момент е онова, което сте чакали преди и настоящият момент със сигурност е подходящ да свършите нещо. Има го, обаче, и другият тип, бих казала, безпредметно чакане - чакате, например, някой да дойде да ви издърпа и да ви спаси животеца след като сами преди това сте затънали в простотия до шия. За справка, може да препрочетете точка 2.
4. Защото ви е страх
След като свършихме с мързеливите параграфи, е време да влезем в царството на емоционалните истерии и патологии. СТРАХ ВИ Е. Страх ви е да признаете на човека, когото обичате, че го обичате. Страх ви е да напуснете мизерното си работно място с мизерната си заплата и да поемете риска да намерите добра работа. Целият ви живот преминава в комфортното стоене в добре очертани граници, които вие не сте готови никога да разширите. Когато един човек не дава сам на себе си място да се развива, става такъв, каквато е базата му на развиване - малка база за развиване, реално вие сте малък човек. Тълкувайте си го както си искате!
5. Напук на някого
6. Защото, ако направите дадено градивно нещо за живота си, ще боли
Превръщате целият си живот в една огромна, безмислена агония, която никога не намира своя очакван край. Тя не може да намери своя край, защото просто вие сте го стиснали със зъби и нокти и не го пускате. Гледа ви отстрани човек и си мисли - явно реално наистина се наслаждавате на това да агонизирате. Да! Наслаждавате се! Няма друго рационално, логично обяснение за това защо поддържате връзки - партньорства, приятелства или каквото и да е било, с хора, които не ви приемат като такива, каквито сте и искат да ви променят, с хора, които всекидневно ви унижават, които със всяка своя постъпка показват, че вие за тях не представлявате нищо друго, освен дрипав, мръсен парцал. В крайна сметка, потънали в малодушието си, скрити като мишки, вие получавате именно това, което сте заслужили - повече и по-дълготрайна болка, защото не сте пуснали това, което трябваше да пуснете преди време. Ако го бяхте направили и бяхте погледнали проблема в очите, вероятно вече щяхте да сте го изживели и да сте се излекували.
7. Защото това ви е изпитаната формула от 100 години насам и още 9 минали инкарнации
След като свършихме, неизчерпателно, с емоционалните истерии, е време да навлезем в дебрите на болните мозъци. Вие някак отказвате да забележите, че животът се променя. Времената се менят, вие самите би трябвало да се променяте и харесва ли ви или не, най-малкото, което става с вас е, че със всяка една минутка, остарявате. Вашите готови "решения" за всяка една ситуация в живота определено няма да действат до края му. Особено много боли за хора с такива "заготовки", когато дойде момент в живота, в който наистина не знаеш какво ще изскочи иззад ъгъла. Интересно ми е наистина отстрани да гледам гърчовете на хора, които по-скоро са заприличали на коне с капаци и колко пъти животът им показва по най-различни начини, че не могат да предскажат винаги това, което предстои напред, когато животът им показва, че променените обстоятелства вече не кореспондират с еднотипните решения, които са създали, подобно на общи договорни условия, те продължават скучно и безпредметно да се гърчат. До известна степен наистина се възхищавам на стоицизма и опорството над това да правиш безброй много пъти едно и също нещо и да очакваш резултата да е различен, но повярвайте, стената винаги е по-здрава, отколкото главата ви, и в края на краищата, ако не сте съобразителни, мобилни и променящи се, ще дойде момент, в който животът ще счупи главата ви - и тогава ще осъзнаете, че нещата вече не са такива, каквито са били едно време, но ще е твърде късно.
8. Рационализация
Вие отказвате да разберете, че има някои аспекти на живота, които не се подлагат на рационализация. Емоциите са такива. Колкото и пъти да питате какво, защо, как и поради какви причини изпитвате към някой си човек, вие нищо няма да промените. Чувствата си остават чувства и обяснението, което търсите за тях, винаги ще е куцо и незадоволително. Не винаги е нужно да знаете защо човекът Х е направил, каквото е направил, какви са били мотивите му, какви са били скритите му мотиви, какъв е психологичесият му профил и как се е изменял през времето. Информация, информация, информация! Толкова много безполезна информация на едно място! И накрая какво се оказва? Животът е минал покрай ушите ви и вие изобщо не сте усетили какво става. Имаше една приказка по случая - "Една патка мислила, мислила и накрая умряла". И ако трябва да я анализирам, това тъпоумие изобщо не се оказва толкова тъпо, колкото изглежда - защото показва, че от прекалено много мислене боли много глава, чак смъртоносно, но и показва нещо друго - колко малко се е случило в живота ви и колко безинтересно е било и колко накратко може да се преразкаже.
9. "Защото хората така казват"
Вие отказвате да разберете, че има някои аспекти на живота, които не се подлагат на рационализация. Емоциите са такива. Колкото и пъти да питате какво, защо, как и поради какви причини изпитвате към някой си човек, вие нищо няма да промените. Чувствата си остават чувства и обяснението, което търсите за тях, винаги ще е куцо и незадоволително. Не винаги е нужно да знаете защо човекът Х е направил, каквото е направил, какви са били мотивите му, какви са били скритите му мотиви, какъв е психологичесият му профил и как се е изменял през времето. Информация, информация, информация! Толкова много безполезна информация на едно място! И накрая какво се оказва? Животът е минал покрай ушите ви и вие изобщо не сте усетили какво става. Имаше една приказка по случая - "Една патка мислила, мислила и накрая умряла". И ако трябва да я анализирам, това тъпоумие изобщо не се оказва толкова тъпо, колкото изглежда - защото показва, че от прекалено много мислене боли много глава, чак смъртоносно, но и показва нещо друго - колко малко се е случило в живота ви и колко безинтересно е било и колко накратко може да се преразкаже.9. "Защото хората така казват"
Щях да кажа, че това е персоналният ми фаворит, но погледнах нагоре и разбрах, че реално не мога да си избера такъв. Но да кажем, че ако при последните две проблемът беше с прекалено многото мислене, то тук мислене изобщо няма. Главата е куха и празна. Усилието човек да мисли сам е прекалено голямо. Страхът да бъдеш себе си, явно е твърде силен. Престанете да слушате какво хората са казали относно това как трябва да живеете живота си. Особено по отношение на хора, които направо "пръщят" от акъл, каквито са повечето компании от "приятели" днешни времена. Вслушването в това какво е социално приемливото в група от идиоти, дебили, имбецили и друга обществена измет, определено не ви прави готин. Напротив, прави ви злетак, също като тях. Вслувшането в това кога трябва да имате връзка, кога трябва да се ожените, кога и изобщо дали трябва да имате деца, ви прави нещо близко до човешко същество, но и едновременно с това, твърде отдалечено от понятието - тъй като сте лишени от собствена душевност и слушайки хората и социума, сте се превърнали в някаква биологична единица, чиито единствен смисъл е възпроизводството. Фанатичното следене на модните тенденции, пък ви прави хора без вкус. Списъкът може да продължава безкрайно, но мисля за сега да спра за тук.
Коментари
Публикуване на коментар