Работа със сянката: Завист и ревност

Завистта и ревността са сред едни от най-деструктивните човешки чувства. Често те са причината за крах на връзката на една двойка, или края на едно красиво приятелство, което е погубено от тях. Те унищожават, както взаимоотношенията ни с околните, така и собствената ни душевност. Именно поради това, вдъхновена от идеите на Натаниел Брандън за довършване на изречения, реших да напиша статия за това как бихме могли да се справим с тях. 

На първо място, естествено признаване и приемане - Няма от къде другаде да се тръгне, освен от тук. Без признаването и приемането няма как да поемем на по-нататъшния път. Отхвърлянето и отричането на това, че изпитваме подобни чувства води до тяхното натрупване и ескалиране в по-късен етап. Като всяко човешко чувство, и тези имат своите положителни страни, а именно, че са доста ясен сигнал по отношение на това в какво не се чувстваме сигурни и върху какво трябва повече да поработим в живота си. Така, че не убивайте и не заклеймявайте пратеника, а прочетете съобщението, вземете се в ръце и работете за себе си!

Изграждане на самооценка и самочувствие - Самооценката е възможността на всеки човек сам да прецени знанията и уменията си, къде принадлежи и къде не принадлежи, кога трябва да си тръгне и кога трябва да остане. Самочувствието е положителната му нагласа спрямо дарбите, които природата му е дала. Правилната представа за това какво представлява човек, какво има и колко ценен е като индивидуалност са ключови при преодоляването на подобни негативни чувства. Завистта, колкото и да не ни харесва да си признаем, е свързана с вярата, че някой има нещо повече от нас и е нещо повече от нас. Обектът на завистта в нашите очи има повече качества. знания, умения от нас самите и ние усещаме как той вероятно заслужава на по-голямо основание да получи онова, което желаем и ние. Това ни изпълва с чувство на несигурност и гняв, защото се страхуваме, че за нас няма да остане от благото което искаме, защото има твърде много хора, които претендират за него на по-силно основание. Ревността е изключително подобна от тази гледна точка и оперира на същата плоскост, т.е тя е вид завист. Тя е страхът, че партньорът ни ще намери някой по-добър и по-красив от нас, с който да ни замени. Изглежда, че проблемът с тези две негативни чувства е преди всичко проблем на самочувствието (истинската, убедена вяра в нашата ценност като индивиди) и би трябвало с достатъчно от него да унищожим напълно чувствата на завист и ревност, които понякога ни обхващат. Уви, не е така. Правилната самооценка е фундамента на изграждане на адекватното самочувствие и освен това чрез нея намираме точното си място и призвание в света. 

Да развиваме дарбите си -  Както вече посочих, завистта е свързана с убеждението ни за това, че някой е по-добър от нас в нещо и заслужава повече. Именно поради това, осъзнали се вече, можем да поемем по пътя на себеразвитието. 

Да хармонизираме повече отношенията си с другите - Липсата на хармония в отношенията, непрестанните караници и липсата на разбиране към нуждите на другия във връзката са причината, която може да реализира нашия страх да загубим някого в живота си. Вместо да се ядосвате за това как онази к ... гледа ВАШИЯ мъж, си дайте сметка, че това чувство на ревност доказва нуждата ви да бъдете с някого, загрижеността ви за него (макар това да е едно много низко ниво на проявление в материята). Поради това подсигурете фундамента, върху който стои връзката ви и заедно с това започнете да изграждате самочувствие и самооценка. Естествено, тези усилия не винаги означават, че завинаги ще бъдете с някого и може да останете в комфортната си зона - но несъмнено означават, че няма да съжалявате за нищо (тъй като сте направили всичко възможно, на което сте били способни) и няма да позволите да бъдете така лесно съкрушени накрая (защото вече знаете какво заслужавате).
Да приемем, че не е нужно да сме първи в каквото и да е било, за да сме обичани и ценени - Всеки човек е уникален и неповторим и любовта, която другите изпитват към него не е свързана с външните постижения, а с  красотата на сърцето му. Любовта не отговаря на въпроса "защо", не е нейна работа да го прави. От човешка гледна точка тя може да изглежда сляпа, хаотична, ирационална, а понякога и несправедлива, защото идва няколко пъти при едни и никога при други. Любовта е енергийна връзка, която се заражда от божествената промисъл, а ние я запазваме в сърцата си и не я оскверняваме като се стремим да сме ясни, да не сме груби, да сме разбиращи, състрадателни и т.н.. Нищо от това не е свързано с размера на банковата ни сметка, работата, формата на тялото ни. Човек е ценен и обичан тогава, когато позволи да бъде, а той го позволява, когато има правилната самооценка и обича себе си. 

Да се научим да "пускаме" ситуации и хора тогава, когато вече те са изчерпани от съдържание - Това е един от големите проблеми  - че се опитваме всячески да запазим нещата точно такива, каквито са били, защото това е начина, по който  създаваме сигурност около себе си. Дори и промяната може да се превърне в константа там, където съзнателно желаем свобода, докато дълбоко вътре в себе си сме готови да уседнем. В такъв случай сами принуждаваме себе си да бягаме, страхувайки се какво ще се случи, ако направим нещата по различен начин. Тогава насочваме тези негативни чувства именно към онези хора, които са успели да се справят със страховете си. Изпразнените от съдържание връзки с отдавна изтекъл срок на годност са традиция към днешна дата и именно усещането колко безсмислено и безперспективно е всичко ни кара да се захващаме за него със зъби и нокти и да се страхуваме за неговия погром с още по-голяма сила. Не на последно място, невъзможността ни да "пускаме" и да се водим по естественото течение на живота се проявява и с чувството ни за собственост и идентификация към хора и предмети - желанието за повече пари, за бързи коли, странното виждане (от горния пример с ревността), че някой ни принадлежи - че е нашият мъж - сякаш сме сложили табелка на имота, който сме закупили преди седмица. Подобни състояния са противоестествени на нормалното движение и еволюция в живота и рано или късно се сблъскаме със загубата на онова, с което така силно се идентифицираме.  А толкова по-лесно щеше да бъде, ако признаем пред себе си, че то вече не ни трябва и се осмелим да продължим напред.