Намиране на несъзнателни убеждения
Несъзнателните убеждения играят голяма роля във формирането на нашата реалност и несъмнено до голяма степен определят това, което привличаме в живота си. Те могат да бъдат както такива, от които ние извличаме полза и които привличат хубави вибрации към нас, така и други, негативни, които много често се оказват основополагащи за провалите и нещастието в живота ни. Независимо дали ни харесва, те участват в определянето на настройката и действията ни в определени ситуации, заедно със съзнателните ни убеждения.
Човек се повява на този свят с идеята да бъде съзнателен и от самото си раждане той е такъв. В резултат на възпитанието, околната среда и осъзнаването на ограниченията, които го заобикалят, настъпват определени психологически промени, които са свързани с потискането на онези действия, части, убеждения, които по някаква причина са в противовес с околната среда. За да разреши конфликта, човек решава, че е по-добре ако те не съществуват, ако по някакъв начин избяга от тях. Това води до тяхното потискане и желанието ни - а именно да забравим за тяхното съществуване - се сбъдва, но те не изчезват тъй като са част от нас. Те биват бавно, но сигурно изтласкани в несъзнанието, където формират т.нар от Юнг "сянка".
Загубили веднъж контрола на съзнанието, те стават инстинктивни и ирационални и придобиват свойството да се проектират в околната среда. Именно това прави несъзнателното убеждение толкова трудно за коригиране, тъй като отричането му влиза в пряк конфликт с онова, което чрез опита си сме се убедили, че е обективната реалност.
Например: Поради несъвпадение на характерите се разпада някаква ваша връзка, на която сте предавали голяма важност и поради това вие започвате да си мислите, че изобщо не сте способни да поддържате нормална връзка. Естествено, появата на това убеждение ви кара да се чувствате некомфортно със себе си. Къде чрез рационализация, къде чрез помощта на приятели да 'забравите' случилото се, в един момент наистина спирате да мислите за него. Споменът е изтрит с много алкохол, партита, а може би много работа, изберете си метода. Въпросът е, че вие никога не сте потърсили някакво друго обяснение за разпадането на тази връзка различно от това, "че за нищо не ставате". Не след дълго време имате друга връзка. И тя се разпада. А след това имате още една - и тя се разпада и т.н и т.н и сякаш изглежда, че наистина Вселената затвърждава мнението ви и няма намерение да ви убеди в обратното - вие за нищо не ставате във връзките, освен да ги разваляте. Започвате да си мислите, че съдбата е такава, зла, и ви лишава от любовта, която заслужавате.
С времето това несъзнателно убеждение се "маскира", върху него се наслагват много други убеждения, които го прикриват от съзнанието. То започва толкова бързо да преминава през главата ви, че може дори да не осъзнавате кога си го повтаряте. Често подобни "погребани" характеристики и убеждения се проявяват като силни афекти, дразнения към определени заобикалящи обстоятелства, за които нямаме обяснение защо са толкова дразнещи. Предлагам ви две упражнения, с които да намерите погребаното несъзнавано убеждение.
Първо упражнение:
1. Изберете си нещо, което ви дразни много. То може да е някакъв факт (например жена ми Пенка не подрежда къщата) или качество на някой човек (жена ми Пенка е ... лека).
2. Трябва да сте много честни и открити със себе си. Започвате да си задавате само два въпроса: "Защо това е толкова лошо" и "Какво означава това за мен", продължавате да ги задавате, докато не стигнете до това основополагащо несъзнателно убеждение.
Например: Стаята е разхвърляна (Какво означава това за мен) ---> Означава, че жена ми, Пенка, е лоша домакиня (И защо това е толкова лошо) ---> Защото като дойде семейството ми, ще види целият хаос (И защо това е толкова лошо) ---> Ще си помислят, че съм взел неправилни решения (И защо това е толкова лошо) ---> Ще се почувствам неудобно пред семейството ми, ако не одобряват решенията ми (Какво означава за теб да се чувстваш "неудобно") ---> Направил съм нещо лошо (И защо това е толкова лошо) ---> Защото ако съм направил нещо лошо, АЗ НЕ СТРУВАМ НИЩО.
Оказва се, че всъщност винаги като влезете в разхвърлената стая, вие несъзнателно си напомняте как не струвате нищо.
Второ упражнение:
Изходната точка на разсъждение тук е, че онова, което не харесваме като качества в определени хора представлява онова, което потискаме у себе си и би трябвало да интегрираме, но в по-умерено количество. Например: Мразя прахосниците, дразнят ме. Вероятно съм твърде стиснат човек и трупам пари без да има смисъл да го правя. Трябва да стана "малко" прахосник, за да постигна баланс в живота си. Но по-подробно упражнението се прави по следния начин:
Начертавате таблица с 6 колони.
- В първата колона пишете какво не харесвате (качеството на някой човек, който ви дразни) и изброявате защо ви дразни.
- Във втората колона си представяте, че сте човекът с онова качество, което вие мислите за лошо (например представяте си, че сте прахосникът) и записвате как според вас би ви видял прахосника, какво би го дразнело у вас
- В третата колона пишете с тирета най-лошия сценарии, който може да се случи на въпросният прахосник - т.е до къде ще го докара неговото прахосничество. В един момент в живота си сте били толкова уплашени от този сценарии, че сте скъсали "връзка" изобщо с тази полярност и сте отишли в другата.
- В четвъртата колона пишете какъв е най-лошия сценарии на вашия живот според прахосника
- В петата колона пишете "Ако можех да взема вълшебно хапче и да стана малко прахосник, то тогава щях да бъда .... (как се отразява това на живота ви ) - пишете (например щях да се налсаждавам повече, щях да бъда по-усмихната, щях да имам по-голямо самочувствие) и т.н и т.н
- В шестата колона пишете думите от петата които много силно резонират с вас - Чрез нея вие давате "име" на онази същност от себе си, която всъщност потискате.
- Под таблицата напишете начините, по които към момента се досещате, че потискате тази същност
- Срещу тях измислете начини как балансирано да го изразите - например един път в седмицата ще си купувам нова дреха или ще отида на ресторант с приятелка (или приятелки) и ще ги почерпя. Измисляте си начини как да интегрирате тази личност и я интегрирайте.
Какво правим след като открием несъзнателното убеждение? Как да се "излекуваме" от него? Голяма част от силата на несъзнателното убеждение изчезва тогава, когато то е вече съзнателно, вие вече сте "осветили" сянката. Поради това, убеждението вече подлежи на контрола на съзнанието ви и вие получавате втори шанс да го премоделирате и този път да се излекувате. Върнете се назад, премислете нещата, намерете обективната истина. Спрете да отъждествявате ценността си с минали грешки. Прoведете в диалог със нараненото си, вътрешно Aз аргументите, които доказват ценността ви и изковете сами съдбата си.
Човек се повява на този свят с идеята да бъде съзнателен и от самото си раждане той е такъв. В резултат на възпитанието, околната среда и осъзнаването на ограниченията, които го заобикалят, настъпват определени психологически промени, които са свързани с потискането на онези действия, части, убеждения, които по някаква причина са в противовес с околната среда. За да разреши конфликта, човек решава, че е по-добре ако те не съществуват, ако по някакъв начин избяга от тях. Това води до тяхното потискане и желанието ни - а именно да забравим за тяхното съществуване - се сбъдва, но те не изчезват тъй като са част от нас. Те биват бавно, но сигурно изтласкани в несъзнанието, където формират т.нар от Юнг "сянка".
Загубили веднъж контрола на съзнанието, те стават инстинктивни и ирационални и придобиват свойството да се проектират в околната среда. Именно това прави несъзнателното убеждение толкова трудно за коригиране, тъй като отричането му влиза в пряк конфликт с онова, което чрез опита си сме се убедили, че е обективната реалност.
Например: Поради несъвпадение на характерите се разпада някаква ваша връзка, на която сте предавали голяма важност и поради това вие започвате да си мислите, че изобщо не сте способни да поддържате нормална връзка. Естествено, появата на това убеждение ви кара да се чувствате некомфортно със себе си. Къде чрез рационализация, къде чрез помощта на приятели да 'забравите' случилото се, в един момент наистина спирате да мислите за него. Споменът е изтрит с много алкохол, партита, а може би много работа, изберете си метода. Въпросът е, че вие никога не сте потърсили някакво друго обяснение за разпадането на тази връзка различно от това, "че за нищо не ставате". Не след дълго време имате друга връзка. И тя се разпада. А след това имате още една - и тя се разпада и т.н и т.н и сякаш изглежда, че наистина Вселената затвърждава мнението ви и няма намерение да ви убеди в обратното - вие за нищо не ставате във връзките, освен да ги разваляте. Започвате да си мислите, че съдбата е такава, зла, и ви лишава от любовта, която заслужавате.
С времето това несъзнателно убеждение се "маскира", върху него се наслагват много други убеждения, които го прикриват от съзнанието. То започва толкова бързо да преминава през главата ви, че може дори да не осъзнавате кога си го повтаряте. Често подобни "погребани" характеристики и убеждения се проявяват като силни афекти, дразнения към определени заобикалящи обстоятелства, за които нямаме обяснение защо са толкова дразнещи. Предлагам ви две упражнения, с които да намерите погребаното несъзнавано убеждение.
Първо упражнение:
1. Изберете си нещо, което ви дразни много. То може да е някакъв факт (например жена ми Пенка не подрежда къщата) или качество на някой човек (жена ми Пенка е ... лека).
2. Трябва да сте много честни и открити със себе си. Започвате да си задавате само два въпроса: "Защо това е толкова лошо" и "Какво означава това за мен", продължавате да ги задавате, докато не стигнете до това основополагащо несъзнателно убеждение.
Например: Стаята е разхвърляна (Какво означава това за мен) ---> Означава, че жена ми, Пенка, е лоша домакиня (И защо това е толкова лошо) ---> Защото като дойде семейството ми, ще види целият хаос (И защо това е толкова лошо) ---> Ще си помислят, че съм взел неправилни решения (И защо това е толкова лошо) ---> Ще се почувствам неудобно пред семейството ми, ако не одобряват решенията ми (Какво означава за теб да се чувстваш "неудобно") ---> Направил съм нещо лошо (И защо това е толкова лошо) ---> Защото ако съм направил нещо лошо, АЗ НЕ СТРУВАМ НИЩО.
Оказва се, че всъщност винаги като влезете в разхвърлената стая, вие несъзнателно си напомняте как не струвате нищо.
Второ упражнение:
Изходната точка на разсъждение тук е, че онова, което не харесваме като качества в определени хора представлява онова, което потискаме у себе си и би трябвало да интегрираме, но в по-умерено количество. Например: Мразя прахосниците, дразнят ме. Вероятно съм твърде стиснат човек и трупам пари без да има смисъл да го правя. Трябва да стана "малко" прахосник, за да постигна баланс в живота си. Но по-подробно упражнението се прави по следния начин:
Начертавате таблица с 6 колони.
- В първата колона пишете какво не харесвате (качеството на някой човек, който ви дразни) и изброявате защо ви дразни.
- Във втората колона си представяте, че сте човекът с онова качество, което вие мислите за лошо (например представяте си, че сте прахосникът) и записвате как според вас би ви видял прахосника, какво би го дразнело у вас
- В третата колона пишете с тирета най-лошия сценарии, който може да се случи на въпросният прахосник - т.е до къде ще го докара неговото прахосничество. В един момент в живота си сте били толкова уплашени от този сценарии, че сте скъсали "връзка" изобщо с тази полярност и сте отишли в другата.
- В четвъртата колона пишете какъв е най-лошия сценарии на вашия живот според прахосника
- В петата колона пишете "Ако можех да взема вълшебно хапче и да стана малко прахосник, то тогава щях да бъда .... (как се отразява това на живота ви ) - пишете (например щях да се налсаждавам повече, щях да бъда по-усмихната, щях да имам по-голямо самочувствие) и т.н и т.н
- В шестата колона пишете думите от петата които много силно резонират с вас - Чрез нея вие давате "име" на онази същност от себе си, която всъщност потискате.
- Под таблицата напишете начините, по които към момента се досещате, че потискате тази същност

Какво правим след като открием несъзнателното убеждение? Как да се "излекуваме" от него? Голяма част от силата на несъзнателното убеждение изчезва тогава, когато то е вече съзнателно, вие вече сте "осветили" сянката. Поради това, убеждението вече подлежи на контрола на съзнанието ви и вие получавате втори шанс да го премоделирате и този път да се излекувате. Върнете се назад, премислете нещата, намерете обективната истина. Спрете да отъждествявате ценността си с минали грешки. Прoведете в диалог със нараненото си, вътрешно Aз аргументите, които доказват ценността ви и изковете сами съдбата си.
Коментари
Публикуване на коментар