Ошо Дзен - 10 огън - Излизане от ограниченията на съзнанието
"Обърни внимание" - каза Вселената - "попаднала си в състояние на вибрационен вакуум. Но това вече няколко пъти ти го казах! Ох, колко трябва да повтарям!"
Знам, Вселено. И днес, и вчера, а може би и онзи ден, съзнателно избрах да се държа като глупаче, да отпусна тялото си ... и когато животът наби спирачки ... да попадна в инерцията на старите си навици. Та, ето скъпи читатели, за това ме виждате на илюстрацията, навряна в малката кутийка на остарелите ми представи, която в доброто старо време удобно ме събираше, но сега, като съм натрупала опит и съм се поразширила, нещо ми утеснява. Знам изхода. Отново ще премина пътя и ще се върна в онова приятно състояние на задоволство, на място, където астралните ми телеса могат свободно да се реят, необезпокоявани от стените на никоя кутийка. Ето го моето know-how за този процес на излизане и всеки, който чувства че ....
животът му не зависи от него, че не може да се разпорежда както сметне добре с времето, преодставено му на това място, че правителството, емигрантите, световната конспирация влошават качеството му на живот и го заробват и че към него е извършена непоправима несправедливост, може да се присъедини към мен.
1. Припомняме си златното правило - редакцията на днешната не особено приятна ситуация започва с редактиране на представите за нея. Тя НЕ Е "позитивна", НЕ Е "негативна" НЕ Е "неудобна" или "удобна". Планетите, звездите, животните и другите човеци не съществуват само за да ти причиняват дискомфорт, или съответно, комфорт, о, егоцентрично Аз. Те съществуват на собствено основание, сами по себе си са организъм и трупат опитността си като такъв. Ти си едно великолепно проявление на Всемира (*потупва се по рамото*) и като такова можеш да използваш всичко налично около теб да трупаш опитност, но не забравяй - не си единственото и в очите на някой друг, потупващ се точно в този момент по рамото, ти ще бъдеш само огледалото, в което той да види себе си. It is known. Казано по-кратко - нещата не се случват, за да ти е хубаво или лошо на теб, те просто се случват. Избирай дали ще бягаш с тях или ще седиш и ще чакаш.
2. Всичко, което (алтернативно, но особено кумулативно) а/Не те засяга пряко б/Не е твоя отговорност в/Към момента не разполагаш със средства да промениш не е твоя работа и доста често, е извън твоя контрол. В момента, в който навлезеш и "героично" решиш да свършиш нещо, което не е обвързано по никакъв начин с теб, навлизаш в зоната на отговорностите, задълженията, свободата на избор на другите. Озоваваш се на място, където единственото, което ще срещнеш са безмислени конфронтации и заслужена неблагодарност за намесата ти. Спазвай тези три правила на свободата на другите, но бъди твърда и непоколебима в позицията си, когато някой реши да се разпорежда с онова, което касае твоят живот. За поканена да помогнеш се считай само след изрично позволение за това.
3. Има достатъчно от всичко за всички. Ако усетиш някакъв недостиг, не е защото по изконно правило не ти се полага, а защото не си поискала правилно или не си направила нужното, за да се осъществи. Но пък какво толкова - винаги има време, а ако времето на тази планета ти е на свършване, това, което искаш няма да има значение на мястото, на което отиваш.
Знам, Вселено. И днес, и вчера, а може би и онзи ден, съзнателно избрах да се държа като глупаче, да отпусна тялото си ... и когато животът наби спирачки ... да попадна в инерцията на старите си навици. Та, ето скъпи читатели, за това ме виждате на илюстрацията, навряна в малката кутийка на остарелите ми представи, която в доброто старо време удобно ме събираше, но сега, като съм натрупала опит и съм се поразширила, нещо ми утеснява. Знам изхода. Отново ще премина пътя и ще се върна в онова приятно състояние на задоволство, на място, където астралните ми телеса могат свободно да се реят, необезпокоявани от стените на никоя кутийка. Ето го моето know-how за този процес на излизане и всеки, който чувства че ....
животът му не зависи от него, че не може да се разпорежда както сметне добре с времето, преодставено му на това място, че правителството, емигрантите, световната конспирация влошават качеството му на живот и го заробват и че към него е извършена непоправима несправедливост, може да се присъедини към мен.
1. Припомняме си златното правило - редакцията на днешната не особено приятна ситуация започва с редактиране на представите за нея. Тя НЕ Е "позитивна", НЕ Е "негативна" НЕ Е "неудобна" или "удобна". Планетите, звездите, животните и другите човеци не съществуват само за да ти причиняват дискомфорт, или съответно, комфорт, о, егоцентрично Аз. Те съществуват на собствено основание, сами по себе си са организъм и трупат опитността си като такъв. Ти си едно великолепно проявление на Всемира (*потупва се по рамото*) и като такова можеш да използваш всичко налично около теб да трупаш опитност, но не забравяй - не си единственото и в очите на някой друг, потупващ се точно в този момент по рамото, ти ще бъдеш само огледалото, в което той да види себе си. It is known. Казано по-кратко - нещата не се случват, за да ти е хубаво или лошо на теб, те просто се случват. Избирай дали ще бягаш с тях или ще седиш и ще чакаш.
2. Всичко, което (алтернативно, но особено кумулативно) а/Не те засяга пряко б/Не е твоя отговорност в/Към момента не разполагаш със средства да промениш не е твоя работа и доста често, е извън твоя контрол. В момента, в който навлезеш и "героично" решиш да свършиш нещо, което не е обвързано по никакъв начин с теб, навлизаш в зоната на отговорностите, задълженията, свободата на избор на другите. Озоваваш се на място, където единственото, което ще срещнеш са безмислени конфронтации и заслужена неблагодарност за намесата ти. Спазвай тези три правила на свободата на другите, но бъди твърда и непоколебима в позицията си, когато някой реши да се разпорежда с онова, което касае твоят живот. За поканена да помогнеш се считай само след изрично позволение за това.
3. Има достатъчно от всичко за всички. Ако усетиш някакъв недостиг, не е защото по изконно правило не ти се полага, а защото не си поискала правилно или не си направила нужното, за да се осъществи. Но пък какво толкова - винаги има време, а ако времето на тази планета ти е на свършване, това, което искаш няма да има значение на мястото, на което отиваш.
4. Не си безполезна. Не си жертва, не си беззащитна. Ти си творец. Оценявай растежа си като личност - да, и днес не достигнах целта, не съм способна на подобен космически скок, но съм стъпка по-близо, и днес съществуването ми беше изпълнено със смисъл.
5. Не съм куче-пазач на идеите и философията си за живота. Не съм и обвиняем, за да ми принадлежи "последната дума". Не дължа по божествено или човешко право обяснения на никого за каквото и да е било. Те също не ми дължат.
5. Не съм куче-пазач на идеите и философията си за живота. Не съм и обвиняем, за да ми принадлежи "последната дума". Не дължа по божествено или човешко право обяснения на никого за каквото и да е било. Те също не ми дължат.
Коментари
Публикуване на коментар