Ошо Дзен - XX - Отвъд илюзията

Вселена: *дава информация*
Аз: Да бе!
Вселена: Да!
Аз: Не може да бъде!
Вселена: Все някъде може, случило се е тук!
Аз: *мисли си, че си въобразява*
Вселена: *тлъсти знаци*
Аз: *мисли си, че си въобразява за знаците*
Вселена: *още по-тлъсти знаци*
Аз: *действа спрямо информацията, резултатът е облекчение и огромно задоволство*
Вселена: *любвеобвилни знаци от различни размери, съобразени с дълбочината на последващите ми съмнения*

Ежедневно получаваме съобщения от Вселената. Друг е въпросът колко от нас се вслушват в тях. Независимо дали е усещането ви, че ако отидете до по-далечния магазин, където ходите по принцип по-рядко, вместо на по-близкия, защото знаете, че онова, което търсите няма да намерите на обичайното място или е зрънце чисто просветление, толкова трансформиращо, че преобръща изцяло житейската ви философия, истината е, че винаги сме заобиколени от този огромен информационен поток.

Свикнала съм с тази мисъл и от години вече съм преодоляла съмнението, че тази интуитивност, която притежавам е знак, че трябва да посетя психотерапевт. Въпреки всичко, преди година получих твърде "голям информационен пакет" и ми беше доста трудно да го преглътна. Тогава отново започнах да се съмнявам - не в интуитивността ми като цяло, а във възможността този път да допускам доста съществена грешка и да тръгвам да гоня илюзии. Дали е плод на въображението ми или е истината е под въпрос и до ден днешен, тъй като не подлежи на доказване по познатите ни физически закони.

Факт е, обаче, че след като тръгнах по този път открих много за себе си и се трансформирах с невиждани до тогава темпове и определено изборът, който направих повлия положително на живота ми. Преди това всичко се случваше твърде бавно и бях доста колеблива. Това сериозно ме накара да се замисля за есенцията на Истината. Какво е тя и кога живеем според Истината, кога - в илюзия? За жалост, не мога да ви дам насока как да разграничите истината от илюзията в самото начало, тъй като и истината, и илюзията могат да донесат както страдание, така и щастие, но истината има една особеност - тя винаги излиза наяве. Силно започвам да се съмнявам, че някой си тръгва от този свят без да е разбрал естеството на индивидуалната си истина, та дори и да е било с последният му дъх. Затова "поживявате, пък ще видите". Онова, което остава във времето, това е истината. Когато поставите стабилни основи върху даден житейски градеж  и с времето те не изгниват, не рухват, без да има нужда да ги крепите и пазите, значи сте намерили истината.

Често казват, "следвай сърцето си", "следвай онова, което резонира дълбоко с теб" - това е истината. Вярно е. Истината винаги резонира дълбоко с теб и ти я носиш в сърцето си - тя го освобождава. И въпреки всичко, имам определени резерви към тази проява на крайна емпиричност у някои хора, които така се доверяват на едно от сетивата си (пък макар и най-финото), защото подсъзнанието и бъгавите кодировки в него умеят да фалшифицират за достатъчно дълго, за да е вредно, определени сигнали. Те могат да създадат временно това чувство на обвързаност с нещо, сякаш е част от теб, на освобождение, което обаче не трае дълго. Няколко (или няколкостотин) такива проявления могат да обезверят човек и да го превърнат в циник, отказал се да търси индивидуалната си истина изобщо и изключил радиото си за посланията на Вселената, та накратко: всяка истина освобождава, но не всяко привидно освобождение е резултат от намирането на истината. 
Накрая, единственото, което ми остава, е колебанието дали виждам истината или не, защото животът ми продължава и не се знае кога ще падне поредното було на илюзията.
Важно ли е? Важно ли е да знаеш дали винаги си прав, да си уверен в правотата си, за да живееш живота си? Не. Няма как да не направиш грешки.
Самият Ошо има един много хубав цитат по отношение на разликата между илюзия и реалност, а именно: "This is the only distinction between the dream and the real: Reality allows you to doubt, and the dream does not allow you do doubt" ("Има само един начин да различиш илюзията и реалността: Реалността ти позволява да се съмняваш, а илюзията - не.")